Базилика Света София

Под настоящата базилика „Света София” са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от три по-ранни църкви. Четвъртата църковна сграда е изградена в края на V, нач. на VІ в. Експонираните гробове и гробници са около 50 и се вместват в периода ІІІ – нач. на V в.: каменни саркофази, цистови гробове, зидани тухлени гробници – с плоско покритие от каменни плочи и засводени. Макар и рядко, някои от засводените зидани гробници са стенописвани. За разлика от IV в., през V век се използват предимно християнски символи. Типичен пример за такъв вид украса е гробницата на Хонорий, разкрита северозападно от базиликата „Света София” и датирана през V в. Върху свода на люнета е разположен надпис с червени букви, който гласи: “Хонорий, раб Божи”.

През 1910-11 г. проф. Богдан Филов разкрива най-ранна църква. Тя е еднокорабна, с абсида и полихромни мозайки в две пана – абсидно, разкритото от проф. В. Добруски през 1893 г. – „Раят” и западно, в наоса, проучено от Б. Филов, най-вече с геометрични мотиви. През 1930 г. С. Покровски открива и трето – централно пано, с растителни, зооморфни и орнитоморфни мотиви. Църквата функционира вероятно до готските нашествия от 376-382 г. Мозаечните пана от нея са в процес на реставрация, след което ще бъдат върнати на място под базиликата.

Втората църква е трикорабна базилика, с вписана в източния зид апсида (“сирийски” тип). За централен кораб служи наосът на първата църква. Изграждане на втората църква може да се свърже с управлението на имп. Теодосий І (379-395 г.), а разрушението й към края на ІV в.

Трета църква също представлява трикорабна базилика, с притвор и вписана в източния зид апсида, като разширение на втората църква на запад. Подът е покрит с полихромни мозайки с геометрични и растителни мотиви. Изградена е в края на ІV в. – началото на V в. Финалната й фаза може да се свърже с голямото хунско нашествие (средата на V в.).

При разцвета на Втората българска държава, базиликата “Св. София” е митрополитска църква. В края на ХVІ век е превърната в джамия, а след земетресенията през ХІХ век е изоставена. Освобождението от османско робство я заварва полуразрушена. Използвана е за склад, наблюдателница на пожарната команда и дори се обсъжда идеята за нейното събаряне. През 1900 г. в южния кораб е устроен параклис и едва след 1911 г., когато е приет Закон за старините, се вземат мерки за запазване и възстановяване на базиликата. Тя е отново отворена за богомолци през 1998 г.

Последвайте ни

Актуално

Ретро кафене

Нашите галерии

Книга за гости

qr code

Newsletter