120 години от убийството на Алеко Константинов Избрана

11 Май 2017

Сутринта на 12 май 1897 г. известният софийски адвокат и деец на Демократическата партия Михаил Такев изпраща до редакциите на няколко столични вестника кратка, но поразителна телеграма: „Не е възможно вече да се живее в България. Вчера вечер, връщайки се от Пещера с Алеко Константинов, под село Радилово внезапно от запад се даде един пушечен залп върху нас, от куршумите на който Алеко биде смъртно ранен. Убийството е партизанско.”

Вестта за смъртта на писателя изумява цялото българско общество. Всички се питат кой е посегнал на този изключително надарен човек, автор на „Бай Ганьо”, често пъти неразбран, но подписващ се „Щастливеца”.

Ето в едри щрихи основните моменти в краткия живот на Алеко. Той е роден в град Свищов на 1 януари 1863 г. в семейството на видния търговец Иваница Хаджиконстантинов. По майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). След завръщането си в България е член и прокурор в Софийския окръжен съд (1885-1886), член на Софийския апелативен съд (1890-1892) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1896). След това е адвокат на своободна практика в София. Два пъти е увалняван от заеманите длъжности заради гражданските си позиции.

Константинов развива активна обществена дейност. Той е един от основателите на дружество „Славянска беседа”, член на Върховния македонски комитет, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Музикалното общество, на Театралния комитет и др. Алеко е основоположник на организирания туризъм в България. По негова инициатива е създадено първото туристическо дружество в страната и е изкачен Черни връх на Витоша (27 август 1895). Член е на Демократическата партия, русофил, противник на политиката на княз Фердинанд І и Стефан Стамболов.

Константинов е най-яркият и най-последователният представител на критическия реализъм в българската литература през 90-те години на ХІХ в. Сатирата му се ражда от спонтанния хуманистичен протест срещу експлоатацията и автоматизирането на човека – пътеписът „До Чикаго и назад” (1894). В „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин” (1895) създава най-известния сатиричен образ в българската литература, обобщение на парвенюшката буржоазия през първите десетилетия след Освобождението. Алеко пише и фейлетони, описва с лиризъм красотите на българската природа, превежда художествени творби от руски и френски език.

От следствието става ясно, че Алеко е убит по погрешка от стамболовистите, а целта на атентаторите е М. Такев. След аутопсията в Пазарджишката болница приятели и почитатели на Константинов транспортират тялото му с влак до София. На 14 май ковчегът е пренесен от студенти в църквата „Св. Крал” (днес катедрален храм „Св. Неделя”). Траурната церемония е уважена от видните политици Петко Каравелов, Драган Цанков, д-р Стоян Данев и д-р Васил Радославов, от кмета на София Димитър Яблански и от Академичния съвет на Висшето училище. През целия ден хиляди хора минават да се поклонят пред останките на народния любимец.

Човекът, който със своя „Бай Ганьо” накара цяла България да се смее от душа и сърце, умира нелепо. Гибелта на „Щастливеца” е резултат на жестоките политически нрави, на невежеството и злобата, на ширещата се байганьовщина в България. Под бряста, зад който е прострелян Алеко, пещерци издигат скромен паметник, на който е изписана епитафията на неговия приятел М. Такев: „Пътниче, предай на градящите поколения, че тук падна убит от наемни убийци поетът-писател Алеко Константинов. 11 май 1897 г. Вечна му памет.” В чест на Алеко в Борисовата градина е издигнат бюст-паметник на писателя, на негово име е наименувана улица в столицата. На Витоша близо един век съществува хижа „Алеко”. На антарктическия остров Ливингстън има нос „Алеко”, а съвсем наскоро едно кръстовище в град Чикаго е именувано в чест на автора на „До Чикаго и назад”.

Последвайте ни

Актуално

Ретро кафене

Нашите галерии

Книга за гости

qr code

Newsletter