155 години от рождението на проф. Шишманов

04 Юли 2017

Иван Димитров Шишманов е литературен историк и фолклорист, университетски преподавател, политик и общественик.

Роден в Свищов, той първоначално учи в педагогическото училище във Виена (1876-1882). По-късно следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885-1886). Защитава докторат по експериментална психология в Лайпциг (1888). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885).

През 1888 г. Шишманов е сред основателите на Висшето училище в София (по-късно Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Преподавател и професор по всеобща литературна и културна история, титуляр на основаната от него катедра, декан на Историко-филологическия факултет. Той е министър на народното просвещение (1903-1907). Когато правителството решава да затвори университета, след освиркването на княз Фердинанд І при откриването на Народния театър, в знак на протест, Шишманов подава оставка и заминава за чужбина.

Той е пълномощен министър в Украйна (1918-1919). Действителен член на Българския археологически институт, председател на Историко-филологическия клон на БАН (1926-1927), член-основател и председател на Българското археологическо дружество (1901), на Съюза на българските учени, писатели и художници (1917), на българския П.Е.Н. клуб (1926). Шишманов е сред инициаторите за създаването на Държавното музикално училище, Народния театър, Държавното рисувално училище, Етнографския музей и др.

Иван Шишманов е основател и редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” (1889-1902). Той е член на множество чуждестранни научни дружества. Делото му е епоха в научното и културното развитие на България. Изследва проблеми на българската и световната културна и литературна история, етнографията и фолклора, проучва въпроси на образованието, психологията и философията. Автор е на: „Значението и задачите на нашата етнография” (1889), „Иван Добровски (1812-1894)” (1896), „Наченки от руско влияние в българската книжнина” (1899), „Паисий и неговата епоха” (1914), „Студии из областта на Българското възраждане” (1916) и др.

Проф. Шишманов умира на 22 юни 1928 г. в Осло, столицата на кралство Норвегия. В негова памет улица и 95 СУ в ж. к. „Хаджи Димитър” в София носят името му.

Последвайте ни

Актуално

Ретро кафене

Нашите галерии

Книга за гости

qr code

Newsletter