Евлогий Георгиев – човекът и благодетелят

04 Юли 2017

Евлогий Георгиев Недев (03.10.1819 – 05.07.1897) е общественик, крупен търговец и банкер, почетен член Българското книжовно дружество (1884, спомагателен член 1869).

Роден е в Карлово, брат на Христо Георгиев. Учи при Райно Попович в родния си град и в гръцкото училище в Пловдив (1835-1836). През 1837 г. се преселва в Румъния, където прекарва по-голяма част от живота си, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ.

През 1842 г. заедно с брат си и със сродниците си Никола и Христо Пулиеви основава в Галац търговското съдружие „Пулиеви-Георгиеви”, което има търговски къщи в Галац, Букурещ и Браила. Братята търгуват с френски, английски и други европейски фирми и за 30 години капиталите им се увеличават 48 пъти. Започват да се занимават и с банкерски операции.

Евлоги Георгиев участва в обществения и политическия живот на българската емиграция в Румъния. Той е сред основателите на Добродетелната дружина. Заедно с брат си подпомага материално културно-просветните начинания на българите в Румъния и България. Двамата подкрепят българското книгоиздаване и печат, имената им се четат сред спомоществователите на много книги и учебници. Правят крупни дарения на манастири, църкви и болници, подпомагат материално училища и читалища, с тяхната финансова подкрепа много български младежи получават образование в чужбина.

След смъртта на брат си (1872) Евлоги Георгиев се премества от Галац в Букурещ. Тук основава Българското човеколюбиво настоятелство, събира помощи за пострадалите от Априлското въстание. По време на Руско-турската война (1877-1878) създава мрежа от информатори за руското военно разузнаване и участва в снабдяването на руската армия.

След Освобождението той остава встрани от политическия живот и посвещава усилията си на благотворителна дейност. Основната част от богатството си, което се оценява на 23 млн. златни лева, оставя за общественополезни цели. Дарява значителни суми за сградата на българската девическа гимназия в Солун (1894), за изграждането на българска болница в Цариград (построена през 1899). Завещава 6 милиона златни лева за учредяване на фонд, от чиито приходи да се построи Висше училище в София. Заедно с това дарява парцел в центъра на София и 800 000 лева (1896) за построяване на училището. С дарени от него средства са изградени средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.

Евлогий и Христо Георгиеви са погребани в гробището „Белу” в Букурещ. Гробницата-мавзолей е призната за архитектурен паметник от румънската държава. Двамата братя нямат семейства и Евлоги Георгиев определя за свой наследник и изпълнител на завещанието (написано още през 1882) далечния си сродник Иван Евстратиев Гешов. Той е сред най-видните български политици.

През първото десетилетие на ХХ в. обаче завещанието е оспорвано от роднини на Евлоги Георгиев. Стига се до съдебен процес, който се политизира. Това забавя изграждането на сградата на Висшето училище.

В памет на Евлогий и Христо Георгиеви централен софийски булевард носи техните имена.

Последвайте ни

Актуално

Ретро кафене

Нашите галерии

Книга за гости

qr code

Newsletter