Асен Разцветников

02 Ноември 2017

120 години от рождението на Асен Разцветников се навършват на 2 ноември 2017 г. Той е сред най-големите български литературни творци на ХХ в., но и от поетите на София, чиито произведения, житейски път и съдба остават недостатъчно известни.

Асен Разцветников е роден на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово (Великотърновско) в семейство на учител с фамилията Коларов („Разцветников” е псевдоним). След като завършва гимназия във Велико Търново (1916 г.) започва работа като телеграфист във Велико Търново и на гара Горна Оряховица. В резултат на задържането му от властите поради участие в голямата транспортна стачка (1919 г.) и на вълненията по време на септемврийските събития (1923 г.) заболява от туберколоза.

Две години следва Славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което записва и завършва право (1920-1926 г.), тъй като смята, че по политически причини ще му бъде отказано учителско място. Междувременно посещава Виена и Берлин, където слуша лекции по естетика.

Осем години работи като гимназиален учител в Габрово и София (1926-1934 г.). Пише от ученик в сп. „Българан“, в. „Червен смях“, в. „Младеж“, в. „Работнически вестник“, в. „Лъч”, в. „Звезда”, в. „Нов път”. След 1924 г. се отказва от левия печат и комунистическото движение и започва да печата в сериозното литературно списание „Златорог”. Още с първите си стихосбирки „Жертвени клади” (1924 г.), поемата „Двойник“ (1927 г.), „Планински вечери” (1934 г.) Асен Разцветников получава литературно признание.

От 1934 г. до края на живота си се отдава изцяло на литературна дейност като е сред малкото български писатели, които се издържат изцяло от писателски труд. През целият си живот Разцветников пише за децата като издава приживе 10 чудесно оформени книжки със стихотворения, гатанки, приказки в рими. В периода 1938-1944 г., заедно с Лъчезар Станчев и Емил Коралов издава и редактира популярния юношески вестник „Весела дружина”. През 1946 г. публикува драмата „Подвигът“, посветена на героя от Априлското въстание Васил Петлешков. Създава множество художествени преводи на Емилио Салгари, Омир, Гьоте и др. Неизвестна страна от творчеството на поета е авторството на над 30 известни шлагера от онова време като например „Аз имам две съседки”, „Дете на моите години”, „Тумбалалайка". След 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Умира на 54-годишна възраст в Москва, където е изпратен на лечение против волята му.

Поетичният език на Разцветников е изящен, с ярки образи, с песенен, бърз ритъм и лек, елегантен стих. За творчеството му са характерни природни и приказни образи с омагьосващо, безплътно звучене. Асен Разцветников е новатор и с образите на Христос и Дон Кихот, изградени в един от най-ярките концептуални сборници в българската поезия – поемата „Двойникът”. Необичайната трактовка на образа на Христос е в духа на Християнското учение, но е лично преживяна, от позициите на съвременния човек, който не може да бъде удовлетворен от официалната религиозна практика. Това са автобиографични образи, чрез които авторът осмисля и заявява собствената съдба и място в света.

Наред със своите съвременници Христо Смирненски и Атанас Далчев, Асен Разцветников е сред големите поети на града и на град София. Поетът създава цикъла „София” и написва „Химн на град София”. На многобройните предложения да напише химни на други български градове, Разцветников се оправдавал: „в София живея, легнала е на сърцето ми, затова мога и да пиша за нея”. Поетът възпява Витоша в едноименен цикъл стихотворения. За Разцветников Витоша е опозиция на всичко, което е „градът” като символ на недостойното и на неавтентичното съществуване. Забележителен е фактът, че повечето стихотворения на Разцветников пряко са повлияли творчеството на друг „голям-неизвестен” поет на град София – Александър Вутимски.

Разцветников не е долюбван нито преди, нито след 9-ти септември 1944 г., когато, „новата власт” го използва като христоматиен пример за „Септемврийска поезия”, но не спира да го следи, като дори си служи с някои от старите му мъчители-агенти. Безкомпромисният характер с висока нравственост и идеалистична настройка на личността е достатъчно обяснение на трагичната съдба на Разцветников, който като човек и поет остава самотно изправен и все още слабо познат рицар на човешкото достойнство.

Последвайте ни

Актуално

Ретро кафене

Нашите галерии

Книга за гости

qr code

Newsletter