190 години от рождението на Петко Р. Славейков

17 Ноември 2017

Честваме 190 години от рождението на Петко Рачов Славейков. Той е роден на 17 ноември 1827 г. и е виден български поет, публицист, журналист, общественик и политик, почетен член на Българското книжовно дружество (1884). Роден е в Търново в родолюбиво семейство. Баща му е участник във Велчовата завера (1835 г.). П. Р. Славейков е баща на Пенчо Славейков.

Значителна част от първоначалните си знания Славейков добива чрез самообразование. Прочита „История славянобългарска” на Пайсий Хилендарски и това го насочва към обществена и просветителска дейност. През 1842-1843 г. учи при Емануил Васкидович и Христаки Павлович в Свищов. Става учител в Търново, но след това е принуден да се мести в различни селища. По време на странстванията си се запознава с живота на народа и записва много народни умотворения.

През 1864 г. се установява в Цариград, където започва най-плодотворният период от обществената и творческата му дейност. Той застава в центъра на църковнонационалната борба, активно участва в живота на българската колония, председател е на Българското читалище в Цариград, учител е в българското училище при Българската екзархия и пр.

Славейков издава и редактира вестниците „Гайда”, „Македония”, „Звънчатий Глумчо”, „Костенурка”, първото българско женско списание „Ружица или ред книжки за жените”, първото българско детско списание „Пчелица или ред книжки за децата”. Сътрудничи на възрожденския печат – вестниците „Цариградски вестник”, „България”, Дунавски лебед”, на списание „Български книжици” и др.

След Освобждението П. Р. Славейков е сред строителите на българската държава. Той е народен представител в Учредителното събрание (1879 г.), бори се за демократична конституция. Лидер е на Либералната и Народнолибералната партия. Обявява се против режима на пълномощията 1881-1883 г., установен от княз Александър І, заради което е изгонен от княжеството. Министър на народното просвещение и външните работи (1880-1881 г.), председател на Второто обикновено народно събрание (1880 г.).

Участва в редактирането и издаването на редица вестници и списания. П. Р. Славейков оставя огромно по обем творческо дело. Разработва всички жанрове в българската литература, тематиката на творчеството му е разнообразна. Превежда и побългарява сръбски, гръцки и турски любовни стихотворения. През 1852 г. издава стихосбирките „Песнопойка” и „Смесена китка”, книгата „Басненик”. Създава образци в интимната и пейзажната лирика, издава самобитни граждански стихотворения – „Не пей ми се”, „Жестокостта ми се сломи” и др. Пише поемите „Изворът на Белоногата” и „Бойка войвода”.

Той е сред пионерите на българската драма и театър. Автор е на мемоарна литература, изявява се в сферата на литературната критика, издава песнопойки, учебници, народни умотворения и календари. Славейков е един от създателите на българския книжовен език. Изтъква богатството и своеобразието на народната реч. Не подценява ролята на диалектите, а набляга върху особеностите, които ги обединяват.

Последвайте ни

Актуално

Ретро кафене

Нашите галерии

Книга за гости

qr code

Newsletter