170 години от рождението на Христо Ботев

06 Януари 2018

Христо Ботьов Петков е български национален герой, революционер, поет и публицист. Роден е на 6 януари 1848 г. (стар стил – 25 декември 1847 г.) в гр. Калофер в семейството на учителя и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в родния си град, а после с помощта на Найден Геров продължава образованието си в Одеса. През 1867 г. се завръща в Калофер, където започва да преподава в местното училище. Само след няколко месеца Ботев скандализира тамошните чорбаджии със свободолюбието си. След произнесената от него емоционална реч по време на училищното празненство в деня на "Св. св. Кирил и Методий" през септември същата година, той отново е принуден да напусне града и заминава за Румъния. Живее в различни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. По различни причини обаче четата се разпуска и не изпълнява целта си. През 1869 г. преподава последователно в българското училище в Александрия и Измаил.
След смъртта на Васил Левски, Христо Ботев се изявява като най-ревностният последовател на неговите революционни идеи. Влиянието му върху комитетските дейци постепенно нараства и по време на Общото събрание на БРЦК (м. август 1874 г.) е избран за член на Временното централно ръководство.
Ботев е известен преди всичко с четническата си дейност. След като в ранните си години не успява с Жельо войвода, през 1875 пред него се открива нова възможност. След потушаването на Априлското въстание през 1876 г., Ботев взима решение да организира своя чета. На 16 май същата година той се качва на австрийския пътнически кораб „Радецки” от Гюргево, заедно с останалите мъже от четата, предрешени като градинари. Ботев вдига бунт следващия ден и “Радецки” е завладян. Капитанът на кораба е принуден да акостира близо до с. Козлодуй като четата се отправя към Стара планина. След последвалите няколко сражения революционерите са разбити, а Ботев е убит във Врачанския Балкан. След неговата гибел четата се разделя на няколко основни групи, които през следващите дни са окончателно разбити. Преследването на четниците продължава около месец във Врачанския Балкан. Тези, които за заловени, са съдени в Русе и София. Осъдените са изпратени на заточение в Диарбекир, а тези които оцеляват се завръщат в България по силата на Санстефанския мирен договор.
София е свързана с имената на двама от Ботевите четници. Единият от тях е Илия Джагаров от софийското с. Локорско. Освен Ботев четник и опълченец, той е и член на Локорския революционен комитет, учреден от Васил Левски. Работещ в София като занаятчия, според спомените на очевидци,  той е един от тримата родолюбци, които пренасят тялото на Васил Левски от бесилката. През 1876 г. постъпва в четата на Христо Ботев. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. и е награден със сребърен медал и кръст за храброст.
Димитър Стефанов-Казака, родом от Сливен е другият четник, свързал трагичната си съдба със София. Участва в четата като втори знаменосец. Развява знамето на връх Околчица и през някои от следващите сражения. До залавянето му се укрива в продължение на няколко дни в Кремиковския манастир „Св. Георги”. Когато го турците го откриват, виждат знамето на четата увито около кръста му. Лобното му място е до манастира като днес там може да бъде видяна и паметна плоча, овековечаваща името на героя.
На 6 януари 2018 г. България отбелязва 170 години от рождението на Христо Ботев (1846 - 1876). С различни събития, под егидата на създадения Инициативен комитет, годишнината ще бъде тържествено отбелязана в цялата страна. По предложение на кмета на община Карлово 2018 г. е обявена за Година на Ботев.

Последвайте ни

Актуално

Ретро кафене

Нашите галерии

Книга за гости

qr code

Newsletter