Макар да е един от най-старите градове в Европа, София е и една от младите й столици. Избрана е за адиминистративен центъра на Третата българска държава от Учредителното събрание в Търново на 3 април 1879 г. по идея на проф. Марин Дринов.
Градът тогава е 14-хилядно ориенталско селище с множество джамии. Разделен е на махали от малки къщи с дворове. Улиците са тесни, някои са задънени. Построени са без специална планировка, липсва благоустрояване.
Първите мероприятия по благоустрояването и превръщането на София в модерна европейска столица започват още при Временното руско управление. По време на една гръмотевична буря комендантът Мосолов нарежда да бъдат съборени минаретата на множество квартални джамии. През 1880 г. е направен първият регулационен план от руския архитект Копиткин. Той предвижда целият град да бъде регулиран „по американски” – с нови улици и широки булеварди.
Въодушевените от свободата наши деди продължават делото. В новата столица се стича цветът на нацията. По времето на кмета Димитър Петков София започва да придобива модерен европейски вид. За да се приложи градоустройствения план се разрушават и отчуждават много частни сгради. Оформят се днешните централни булеварди, площади и улици на града. Изграждат се и входните му порти – Орловия и Лъвовия мост. Старият водопровод е подменен с нови чугунени тръби. Градът има улично осветление с газови фенери, но много скоро , още в 1900 г. е осветен с електричество. Старият конски трамвай е заменен с електрически на 1 януари 1901 г.
Постепенно с увеличаване броя на населението, София разширява своята територия. Появяват се множество нови сгради, строени по европейски маниер от чужди и наши архитекти, дипломирани в чужбина. Построени са повече от 60 големи държавни и обществени сгради, паметници, стотици къщи. Някои от тях са станали емблематични за столицата като например Народното събрание, Държавната печатница – днес Музей на чуждестранното изкуство, Софийският университет, Българската академия на науките, Военният клуб, Халите, Централната минерална баня, Народният театър, Духовната академия, Синодалната палата, Докторският и Руският паметник, както и някои сгради като красивия хотел „Панах” и Славянска беседа, които вече не съществуват.
В периода от Освобождението до 1919 г., за по-малко от четири десетилетия градът променя коренно облика си. Променя се и битът на столичните граждани във всяко отношение – и домовете са различни, и мебелировката в тях, и дрехите на техните обитатели, и битовите им навици. София е модерен европейски град.
По късно се изграждат храм - паметника „Св. Александър Невски”, паметникът Цар освободител, Съдебната палата, Народната банка и много други, които съставляват архитектурното наследство на столичния град. Оформят се и паркове и градини, възникват ресторанти, бирарии, кафенета и сладкарници – любимо място за отмора и раздумка на столичани.
