Сградата на минералната баня е построена между 1925 –1928 г. и се явява шедьовър намодернизма в творчеството на арх. Георги Овчаров. След завършването на строителството през 1933 г. в близост до банята и минералния извор е изграден Комплекс за здравеопазване(профилакториум).
Банята престава да бъде само хигиенна и е част от лечебния комплекс. Така функционира до края на 80-те години на ХХ в. след което е затворена и подложена на разрушаване. И до днес в изоставените помещения са налице останки от бившите научни лаборатории за изследване на минералната вода. През 2017 г. в банята възниква пожар, който нанася щети във вътрешното пространство, особено в помещенията с басейните и общите части.
Минерална баня „Овча купел“, лечебният комплекс до нея и цялата местност са свързани с историята на лечението с минерална вода в България. Стари предания разказват, че минералният извор изригва след земетресение в местността през 1858 г. Тогава почват да наричат извора „Жежката вода“ или „Гьоло“. Лечебните свойства на водата бързо се популяризират и там започват да се лекуват хора от Софийско и цяла България. Около извора се появяват паянтови бараки с гостилници и хан за пренощуване на посетителите около минералния извор.
Той е каптиран в началото на ХХ в. Решението за изграждане на минерална баня е взето още от правителството на премиера Александър Стамболийски, но последвалите политически събития забавят строителството. Изграждането на комплекса с минералната баня и профилакториума приключва към 1933 г. и функционира до началото на 90-те години на ХХ в. През 50-те години на ХХ в. започва изграждането и залесяването на близкия парк „Овча купел“. Културно- историческата значимост на минералната баня в Овча купел не се състои само в архитектурната й стойност. Тя е важно технологично съоръжение в използването на високите минералогични качества на минералната вода, наречена на това място „жива вода“.
Минералната баня „Овча купел“ ще бъде реставрирана като модерен балнеоцентър с активното използване на безценната минерална вода.
