На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор между България и държавите-победителки от Антантата. С него се слага край на участието на страната ни в Първата световна война. Същевременно, това е един от най-пагубните и унизителни документи в българската история.
Ньойският договор е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски. Според някои източници, след като слага подписа си, той счупва писалката заради тежките клаузи. От страна на Антантата основни страни по договора са САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония. Освен тях, той е подписан от още 11 държави – техни съюзници.
Съгласно териториалните клаузи на Ньойския договор, България се лишава от Южна Добруджа и Западните покрайнини. Те преминават във владение на Румъния и на Кралството на сърби, хървати и словенци. Антантата поема управлението на Беломорска Тракия, която по-късно е предадена на Гърция.
Предвиждат се репарации, които България трябва да изплати, в размер на 2,25 млрд. златни франка. Наложени са и сериозни ограничителни военни санкции.
Договорът влиза в сила на 9 август 1920 г. Много време след това споменът за него изиграва важна роля за политическите решения на цар Борис ІІІ. По време на Втората световна война България отново застава на страната на Германия.
