Столичният герб навърши 115 години. Авторският проект е дело на известния български художник Харалампи Тачев. За "рождена" дата се счита 5 февруари 1900 г. Оригиналът принадлежи на МУЗЕЯ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ.
Цветното изображение е изработено от Тачев, докато е студент в Държавното рисувателно училище в столицата. Конкретният повод е участието на България във Всемирното изложение в Париж през 1900 г. Организационният комитет на Изложението искал всяка участваща държава да предстви герба на своята столица. Целта била емблемите да заемат своето подобаващо място в Дома на инвалидите в Париж.
Създадена по-рано комисия по украсата на българския павилион в Париж упълномощава Иван Мърквичка и Вацлав Добруски да проучат възможностите за възлагане за проект за официален герб. Изборът пада върху Харалампи Тачев. Самият той разяснява изработването на герба по следния начин: „Повод да се снабди и София с герб бе Всемирното изложение в Париж през лятото на 1900 г., в което взе учатие и България. Екзекутивният комитет при това изложение поиска и от нашата столица да представи един екземпляр от герба си, който да постави в тамошната тържествена зала... Тогава кмет на града бе г. Хр. Попов. Набързо той повика г. Мърквичка, директор на рисувалното училище, г. Добруски, директор на Нардония музей и мен. Събрахме материал в свръзка с историята на града и се възложи на мен да изработя герба. Установих формата на щита, разделих го на четири полета, като запазих горните две за тези сюжети, които биха изказали името на града, а долните две – за другите сюжети характерни за града. В горното дясно поле (в гербовете страните са дясна и лява като у човека) поставих образа на ULPIA SERDICA – зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София – Сердика; в горното ляво поле поставих църквата „Св. София”, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле – Витоша, вековният свидетел на исторически събития; в долното ляво – златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus – като персонификация на минералните извори в и около София...”
Княз Фердинанд много харесва герба и го утвърждава с указ от 29 април 1900 г.
През 1911 г. Тачев добавя към лентата на греба и девиза: „Расте, но не старее”. През 1928 г., вече като преподавател в Художествената академия, по време на управлението на кмета ген. Владимир Вазов, добавя и двете лаврови клонки от двете страни на герба.
През различни периоди от съществуването на Третата българска държава гербът на София търпи няколко преработки. Последната актуализация се осъществява през 1991 г., когато се възстановява първоначалният вариант на герба, сътворен от Тачев през 1928 г.
