Паметникът на Васил Левски в София е построен на днешната дата точно преди 120 г. От тогава той неизменно е сред най-разпознаваемите символи на града ни.
Монументът е открит на 22 октомври 1895 г. и всяка година по традиция на лобното място на Апостола на 19 февруари (т. е. в деня след обесването на героя) се отслужва панихида. Прави се шествие, полагат се венци, държат се речи за прослава на оня, който мечтаеше след като освободи народа си, да отиде да помага на други народи да се освободят.
За издигането на паметника на Васил Левски са необходими 16 години. Решението за построяване му е взето на 6 август 1878 г. от първия Софийски градски общински съвет по предложение на граф Игнатиев. С проектантската част е натоварен градския архитект Адолф (известен у нас като Антонин) Вацлав Колар – автор и на първия градоустройствен план на град София (1878-1879 г.). Средствата скоро свършват и строежът е изоставен.
Строителството е подновено през 1884 г. Съставена е комисия със секретар Христо Ковачев – учител, съратник на Левски и член на Софийския революционен комитет. Решено е в основите на паметника да бъдат положени костите на героя. Те трябвало да бъдат намерени и идентифицирани след разкопаване на намиращите се наблизо предполагаеми погребвания. Това, както изглежда, въпреки явилите се свидетели, се оказва неосъществимо.
За подновения строеж през 1891 г. многократно са били отпускани средства от общинския и държавния бюджет. Допълнително са организирани дарителски кампании. Крайната сметка е 70 000 златни лева, които многократно надвишавали реалната цена на обекта.
За изработката на основната част от колоната на паметника е нает италианският каменоделец Абрамо Перукели. Скулптурните детайли са дело на чеха Франтишек Новак. Първоначално, за изработване на барелеф, е сключен договор с Йозеф Страховски, но общинарите не са доволни и наели Рудолф фон Вайр. Така бил създаден бронзовия барелеф на Левски, поставен в медальона на западната страна на паметника. Канделабрите и веригите около монумента са дело на виенската фирма "Рудолф Филип Ваагнер". Тя е известна с изработването на скулпторите и решетките на Орлов и на Лъвов мост.
При завършването си, паметникът се състои от неправилна четиристенна пирамида, върху която се издига гранитна пресечена пирамида. Висок е около 13 м. Четирите му страни са богато декорирани с разнообразна каменна пластика. Стилът на паметника е „Възраждане” („Ренесанс”). Авторът Адолф Вацлав Колар (1841-1900), чех по народност, е признат за един от най-талантливите чуждестранни архитекти у нас, оставил на столицата шедьоври като сградата на Военната академия и Военния клуб.
