Петър Иванов Пешев е български политик, юрист и публицист. Той е роден в Севлиево. Учи в Петропавловската семинария в Лясковец (1874-1876 г.). Две години е учител, а след това завършва гимназия в Николаев (1878-1880 г.) и право в Московския университет (1880-1884 г.). Действителен член на Българското книжовно дружество (1884 г.), председател на Софийския адвокатски съюз (1910-1912 г.).
Пешев е сред лидерите на Либералната (радославистка) партия и един от най-близките съратници на д-р Васил Радославов. Той е народен представител в VІІ (1893-1894 г.), VІІІ (1894-1896 г.) и Х-ХVІІІ (1899-1919 г.) Обикновено народно събрание. Участва в повечето правителства на партията. Пешев е министър на правосъдието (1894 г., 1899-1900 г., 1913 г.) и министър на народното просвещение (1913-1918 г.).
През 1919 г. заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов е арестуван. Третият държавен съд (1923 г.) го осъжда на доживотен затвор като един от виновниците за втората национална катастрофа. На следващата година е амнистиран. След това се занимава с публицистична дейност.
Чрез завещанието си от 1925 г. дарява на Министерството на народното просвещение 200 хил. лв. за учредяване на фонд, с чиито лихви да се построи в Севлиево безплатна трапезария за бедни ученици. Пешев умира в София на 19 януари 1931 г.
