Тодор Александров Попорушев е български революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е на 4 март 1881 г. в гр. Щип в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева. Патриотичната и революционна среда, в която расте, благоприятства за неговото възпитание и изграждане като революционер.
Първоначално Тодор Александров учи в Радовиш и родния си град. През 1895 г. постъпва в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва с отличен успех (1898 г.). Тук се включва във ВМОРО, посветен в идеите на организацията от директора на училището Христо Матов. След завършването работи като учител и революционен организатор във Виница, Кратово и Кочани. През март 1903 г., в разгара на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, той е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор. Година по-късно е амнистиран и излиза на свобода.
След затвора Тодор Александров продължава да упражнява професията на учител. В същото време работи усилено за възстановяване на ВМОРО и се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с името на способен и прагматичен организатор и стои далеч от излишните теоретични спорове, които през първото десетилетие на ХХ в. раздират ВМОРО и поставят началото на братоубийствени борби.
Тодор Александров участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО (март 1908 г.), обикаля с чета Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г. заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война Тодор Александров е начело на чета в Македоно-одринското опълчение, а след включването на България в Първата световна война е мобилизиран и служи в щаба на действащата армия.
След втората национална катастрофа Тодор Александров, заедно с ген. Александър Протогеров и Коце Ципушев, възстановява структурите на Вътрешната организация. Той се издига като неин ръководител. Влиза във враждебни отношения с правителството на Александър Стамболийски, които ескалират до политически убийства. Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат през 1923 г. В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония той използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници, в това число и Коминтерна.
През 1924 г. във Виена е подписан Майският манифест от представителите на ВМРО Димитър Влахов и Петър Чаулев, с който организацията се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ и публично се отказва от всякакви контакти с комунистите. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, а Тодор Александров си спечелва враждебността на свои неприятели от различни политически среди. В тази обстановка на 31 август 1924 г. в местността Равна бука край село Сугарево е убит.
Физическите убийци скоро са наказани от ВМРО, но това не дава ясен отговор на въпроса кой е истинският подбудител и организатор на убийството на Тодор Александров. Лансират се три версии, които имат сериозни основания, но нито една от тях не е документално потвърдена.
