Драган Цанков е сред най-видните български политици и държавници от Новата българска история. В Музея за история на София са запазени редица негови вещи.
Драган Киряков Цанков (истинското му име е Димитър Гиков) е роден на 28.10/09.11. 1828 г. в Свищов в богатото семейство на Киряк (Гика) Цанков и Кирияка х. Ангелова. Първоначално учи в родния си град, а след това в Априловското училище в Габрово и в Елена. През 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария, а от 1847 г. – в Киевската гимназия. Известно време (1851-1852) учи в университета във Виена.
Междувременно избухва Кримската война (1853-1856) и Драган Цанков се завръща отново в Свищов. Тук се включва в „Тайното общество” на Раковски за подготовка на въстание. Неуспехите на Русия във войната го насочват към търсене на помощ от западните държави. През 1854 г. той се установява в Цариград и става учител в католическото училище в Бебек. С помощта на български търговци създава „Община на българската книжнина” и сп. „Български книжици”.
През 1857 г. открива и печатница в католическия манастир „Сент Бенедето”, където в продължение на три години отпечатва наз 30 книги на български език и 3 периодични издания. Още като ученик Цанков се ориентира в борбата срещу гърцизма и заменя гръцкото име Димитър с българското Драган. Търси разрешаването на българския църковен въпрос, като се опира изключително на католицизма. Започва да издава в. „България”, в който проповядва своите идеи за униатството и води силна пропаганда срещу гръцката патриаршия.
През 1861 г. присъства при посещението при папа Пий ІХ в Рим и ръкополагането на Йосиф Соколски за български католически архиепископ. Успехът на унията обаче е краткотраен. Разочарован от движението, Драган Цанков се завръща в Свищов (1863).
През следващите години той заема различни служби в страната като служител на османската администрация. За известно време е отново в Цариград (1874-1876 г.), където е избран за екзархийски съветник, редактира сп. „Читалище” и е учител в българското училище.
След Априлското въстание (1876 г.) Драган Цанков заедно с Марко Балабанов е изпратен от Българската екзархия в Европа, за да информират общественото мнение за положението на българите и да защитят българските интереси.
След Освобождението Цанков се включва активно в политическия живот на страната като един от водачите на Либералната партия. Участва в работата на Учредителното събрание (1879 г.), избиран е за народен представител в Първото Велико народно събрание и в І, ІІ, ІV, Х, ХІ и ХІІ Обикновено народно събрание. Председател е на ХІІ Обикновено народно събрание (22.04.1902-21.08.1903). Два пъти е министър-председател на България (24.03. – 28.11.1880) и (07.09.1883 – 29.06.1884).
Той е верен привърженик на конституционализма и активен русофил. Участва в детронацията на княз Александър І (09.08.1886). При управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) емигрира в Русия, където продължава да работи против новия политически курс и избирането на Фердинанд Сакскобурготски за български княз. Завръща се в България през 1895 г. и основава Прогресивно-либералната партия, която е с изразена русофилска насоченост.
Постепенно се одтегля от политическия живот поради напредналата възраст и отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев. Драган Цанков умира на 11 март 1911 г. в София. Въпреки противоречивите си възгледи и действия, той е един от най-видните български политици, общественици и книжовници. Един от големите булеварди в София носи неговото име.
В Музея за история на София се съхраняват следните вещи на Драган Цанков: кепе, 3 броя лули, прибор за поддържане на мустаци, нож за рязане на книги, табакера с лика му, 3 чифта очила и фотографски портрет.
