Д-р Константин Стоилов е изтъкнат български държавник. Симеон Радев го определя като най-европейския политик сред своите съвременници заради неговото образование, ораторска дарба, култура, обноски и добродетели. Стоилов играе водеща роля в изграждането на младото българско княжество след Освобождението.
Константин Стойлов е роден на 23 септември 1853 г. в заможно пловдивско семейство. Финансовите възможности на родителите му позволяват да получи солидно образование. Възпитаник е на прочутия американски Робърт колеж в Цариград, който завършва със степен „бакалавър на изкуствата” (1871 г.). По-късно изучава правни науки в Хайделберг и Париж. През 1877 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет. По време на студентството си постъпва в масонската ложа „Аполо” и членува в нея до края на живота си.
Известно време живее в Прага, където се запознава с проф. Константин Иречек. След подписването на Санстефанския мирен договор (19 февруари / 3 март 1878 г.) се завръща в България. В родината си д-р К. Стоилов започва работа като юрист и е назначен за член Пловдивския апелационен съд. Професионалните му качества са оценени високо и след половин година е избран за председател на Софийския губернски съд.
Участва в работата на Учредителното събрание през 1879 г. и е един от неговите секретари. Като изявен водач на консерваторите става активен член на комисията по изработването на проект за конституция. Включен е и в делегацията, която поднася на княз Александър І Батемберг (1879-1886 г.) акта за избирането му за български монарх. Консервативните възгледи и европейската култура на д-р Константин Стоилов допадат на Александър І. Ето защо князът го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за шеф на политическия кабинет на двореца. В това си качество придружава българския владетел при посещенията му във Виена, Берлин, Лондон, Париж, Рим и Цариград.
Д-р Константин Стоилов е убеден привърженик на силната монархическа власт и посреща с одобрение извършения от княз Александър І държавен преврат (27 април 1881 г.). Подкрепя напълно установения Режим на пълномощията. Назначен е последователно за министър на външните работи и изповеданията в правителството без министър-председател (01-30 юли 1881 г.) и в кабинета, начело на който застава руският генерал Леонид Соболев (14 януари – 3 март 1883 г.).
След края на Режима на пълномощията и възстановяването на Конституцията Стоилов е министър на правосъдието (7 септември 1883 – 1 януари 1884 г.) в правителството на Драган Цанков. На 9 август 1886 г. с преврат е детрониран княз Александър І. Константин Стоилов се противопоставя на тези крайни русофилски действия и подкрепя контрапреврата.
Третото Велико народно събрание определя д-р Константин Стоилов за член на делегацията, която преговаря за привличането на Фердинанд Сакскобургготски на българския престол. През периода 1886 – 1887 г. той е министър на външните работи и изповеданията в кабинета на Петко Каравелов (12 – 16 август 1886 г.), министър на правосъдието на правителството на д-р Васил Радославов (26 август 1886 – 28 юни 1887 г.) и за кратко министър-председател (28 юни – 20 август 1887 г.). Стоилов е министър на правосъдието и в правителството на Стефан Стамболов, но поради разногласия с премиера на 12 декември 1888 г. подава оставка и става един от водачите на легалната опозиция.
След отстраняването на Стефан Стамболов от власт (19 май 1894 г.) княз Фердинанд І възлага на д-р Константин Стоилов да сформира новото правителство и той остава министър-председател до 18 януари 1899 г. Учредява Народната партия, която през следващите десетилетия ще бъде сред водещите партийни формации в България. По време на управлението на д-р Стоилов се нормализира политическият живот в страната. Гласуван е Закон за амнистията. Продължава икономическия подем на България. Приема се първият Закон за покровителстване на родната индустрия. Въвежда се модерно данъчно облагане. Отделят се големи средства за изграждане на железопътната мрежа в страната. Най-големият външнополитически успех на правителството на д-р К. Стоилов е възстановяването на дипломатическите отношения с Русия и признаването на българския княз от Великите сили.
От 1881 г. Константин Стоилов е дописен, а от 1884 г. – действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
На 31 януари 1888 г. той встъпва в брак с Христина Тъпчилещова. Те имат пет деца – Стоил, Христо, Петко, Борис и Марийка.
След напускането на властта д-р К. Стоилов се отдава на опозиционна дейност. Огромната отговорност, напрежението и негативните емоции свързани с политическите борби и управленческите ангажименти през последните две десетилетия на ХІХ в. сериозно разклащат здравето му. Неговото състоянието рязко се влошава в началото на 1901 г. След кратко боледуване от пневмония той умира в София на 23 март 1901 г.
В Музея за история на София се съхраняват вещи на д-р Константин Стоилов. В зала „Държавни и общински институции” са изложени неговите бюро и библиотека от домашния му кабинет, изработени от дърво и двете му пишещи машини на кирилица и латиница. В зала „Домът и облеклото на софиянци” са представени мебели от дома на Стоилов.
