Христина Василева Морфова е известна българска оперна певица, сопрано. Тя е сестра на композитора Александър Морфов. Родена е в Стара Загора на 24 април 1889 г.
Често гостува на своите лели във Велико Търново и трайно се привързва към старопрестолния град. Там е записана да учи и за първи път посещава театрално представление в салона на читалище „Надежда”. От този момент тя е завладяна от магията на сцената, която ще я съпътства през целия й живот.
През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, Христина заминава за Прага да учи стопански науки. Но бъдещето й се развива в съвсем друга посока. В известната със старите си музикални традиции столица на Чехия младата Морфова се отказва от предварителните си намерения и влиза в Пражката консерватория в прочутата певческа школа на проф. Пивода. В следващите години тя получава солидна музикална и вокална подготовка. По-късно специализира и при проф. Жак Иснардон в Париж. Сценичната кариера на Морфова започва в Бърно. От 1915 г. пее в Българското оперно дружество, преименувано през 1922 г. в Софийска народна опера. След края на Първата световна война тя вече е европейска знаменитост. Концертира в Париж, Милано, Москва, Лондон, Берлин, Мюнхен, Дрезден и др., където хиляди аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Прави известни роли в опери на Сметана, Верди, Моцарт и Маскани. Над 40 са образите, в които се превъплъщава. Лондонска звукозаписна компания издава първата й грамофонна плоча с 12 изпълнения, която съхранява и до днес нейното необикновено музикантско дарование.
Наред с певческата си кариера, Хр. Морфова работи и като вокален педагог и режисьор. На върха на славата си, вместо да продължи творческите си изяви из Европа, тя се завръща в родината си и през 1931 г. става професор по пеене в Софийската музикална академия. Подготвя голям брой свои ученици, като помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти. Морфова ревностно популяризира в страната и чужбина българските народни песни. Живее интензивен духовен живот и проявява траен интерес към литературата и изобразителните изкуства.
Животът на знаменитата българска певица завършва трагично. На 1 юни 1936 г. Хр. Морфова тръгва с приятели от с. Баня, Карловско, към любимата й Розова долина и оттам за София. Автомобилът катастрофира край Пирдоп. От всички пътници загива само тя.
В столицата, близо до центъра на квартал „Драгалевци”, една улица е наречена на нейното име. Бюстът й, изработен от скулптора М. Миладинов през 1941 г., се съхранява в музея на Пирдоп „Луканова къща”.
