Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Остава рано без баща (1896) и се премества със семейството си в Пловдив. Тук учи в Пловдивската мъжка гимназия и пише първите си стихотворения, които после изгаря.
През 1904 г. семейството му се преселва в София и наема квартира на ул. “Оборище” № 46. Завършва гимназия (1906), следва известно време право (1907-1908) и литература в Софийския университет. Работи като пресметач в Централната метеорологична станция, сценограф в Народното събрание и Софийската община. Репортер и коректор във вестниците “Ден” и “Балканска трибуна”. Мобилизиран е и участва в Балканската война като обикновен редник. Завършва (1914) Школата за запасни офицери в Княжево (днес квартал на София) и постъпва във Върховната сметна палата като докладчик. През януари 1016 г. по време на Първата световна война заминава като доброволец на Южния фронт. Загива в сражение на 2 октомври 1916 г. край Демирхисар като командир на рота. На следващия ден е погребан в двора на българската църква в Демирхисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг “Живо слово” тленните останки на поета са пренесени и пограбани в родната Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров издига надгробен паметник.
Дебелянов пише стихове от ученическите си години. Негови кумири са Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Публикува в списанията “Съвременност”, “Българска сбирка”, “Съвременна мисъл”, “Художествена култура”, “Звено”, “Отечество” и др. Обнародва хумористични творби в списанията “Барабан”, “Оса”, “Шатеклер”, “Смях” и др. Лириката му е ярка, изповедна, повлияна от символизма, с интерес към етичните проблеми. Създава елегии, проникнати от копнеж към духовна хармония и от романтични мечти. Дебелянов е един от най-съвършените ваятели на българския стих – “Пловдив”, “Скрити вопли”, “Да се завърнеш в бащината къща” и др. Превежда от руски и френски език.
В памет на поета 134 СОУ на ул. “Пиротска” в София носи неговото име.
