Димитър Маринов Бонев е виден български етнограф, фолклорист, педагог и общественик.
Роден е във Вълчедръм. Учи в Лом, а известно време (1863) е послушник в Рилския манастир. Получава медицинско образование във Военномедицинското училище в Цариград и богословско и филологическо образование в Духовната семинария в Белград и в сръбската Велика школа.
След Освобождението е избран за народен представител в Учредителното събрание (1879). Председател на окръжните съдилища в Лом, Русе, Силистра и Видин (1879-1887). Учител и директор на гимназии в Лом (1882-1888), Русе (1888-1893) и София (1897-1899). Маринов е директор на Народната библиотека в София (1894-1895). Той е уредник на Етнографския отдел на Народния музей (1906-1908) и пръв директор на Народния етнографски музей в София. През 1921 г. е ръкоположен в духовен сан.
За нуждите на учебното дело издава първата написана от българин „История на българската литература” (1887). Публикува редица етнографски проучвания в списание „Жива старина” (1891-1914), в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” и др. Пише и отпечатва исторически изследвания – „Как е създадена Българската екзархия” (1898), „Йеромонах Йосиф Брадати” (1901), „Стефан Стамболов и новейшата ни история” (1909) и др. Д. Маринов умира на преклонна възраст на 10 януари 1940 г.
