Христо Г. Данов е български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България. Той е човекът, дал книга в ръцете на поколения българи.
Цялостната му издателска и просветителска дейност оставя трайна следа в развитието на родното образование и култура. Хр. Г. Данов е роден на 27 август 1828 г. в Клисура. Учи в местното килийно училище, а по-късно в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. От 1849 г. започва да учителствува в Пловдив, Стрелча и Клисура.След 1857 г. намира истинското си призвание и заедно с Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски създава „Дружествена книговезница”, която от 1862 г. вече е известна като „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и сие”. Така той става основател на модерното организирано книгоиздаване и книгоразпространение в България. Дружеството основава клонове в Русе, София, Велес и Лом. Книгите се печатат в Белград, Будапеща и Виена. Разкриват се книжарници в редица градове в Македония, а самият Данов полага грижи за развитието на учебното дело в областта. Първата книга, която Данов отпечатва, е „Старопланинче”. В периода 1869-1876 издава списание „Летоструй или домашен календар”.
След Освобождението издателството окончателно се установява в Пловдив и Хр. Данов създава собствена печатница. Започва да издава първият общобългарски вестник „Марица” на български и френски език. Отпечатват се предимно учебници и учебни помагала, както и първите стенни географски карти. Издават се и художествена литература, научни съчинения, търговски каталози, портрети на велики българи, осведомителни библиографии и др. Приживе от печатницата на Данов излизат около 1000 заглавия, а до национализацията на издателството през 1947 г. те нарастват на 2400.
За големите си заслуги към нацията Хр. Данов е приет за дописен член на Българското квижовно дружество (1881), а през 1900 г. е избран и за почетен член. Народен представител е в Областното събрание на Източна Румелия (1882), а като кмет на Пловдив (4 ноември 1896 – 2 юли 1899) допринася
