На 10.02.2017 г. се навършват 70 години от подписването на Парижкия мирен договор, с който се уреждат отношенията между Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия след края на Втората световна война.
Влизането на съветските войски у нас гарантира успеха на Деветосептемврийския преврат през 1944 г., след който на власт идва правителството на Отечствения фронт, доминирано от комунистичаската партия. Държавата ни преосмисля външнополитическата си ориентация и започва нов етап от българската история, познат като Отечествена война. България се включва в завършващия етап на войната в подкрепа на антихитлеристката коалиция. Надеждите на новото правителство и българския народ са страната да допринесе за успешния край на войната, но също и за смекчаване на санкциите към България, която е била част от оста Рим – Берлин и Токио.
След капитулацията на Германия следват месеци на спорове и преговори между победителките и победените. Българската дипломация прави опити да засили значението на българското участие във войната и да обясни, че принадлежността на страната към оста, не е довела до реални военни действия срещу страните от коалицията. Договорът е предшeстван от заседание на Съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Той решава, че България трябва да бъде наказана както и останалите сюзници на фашистка Германия. В Париж е свикана конференция, която завършва с подписването на Парижкия мирен договор на 10.02.1947 г.
Договорът от българска страна е подписан от подпредседателите на Министерския съвет - Кимон Георгиев, Никола Оббов и Трайчо Костов.
България не е призната за „съвоюваща държава на страната на Обединените народи”.
Репарациите са в размер на 75 милиона долара. Първоначалното предложение е те да бъдат 125 милиона, но и тази сума не е малка за следвоенна България, като тя трябва да бъде изплатена в съкратени срокове.
Отказът за връщане на Западна Тракия на българската държава - територия, населена предимно с българско етническо население е окончателен. Страната запазва териториалните си граници от януари 1941 г., като единствено в сила остава Крайовската спогодба за връщането на Южна Добруджа. Другите територии в Добруджа, както и тези в Македония и Тракия, населени с етническо българско население, остават в пределите на съседните на България балкански държави.
България има право да разполага с малък военен ресурс – пехотни, военновъздушни и морски войски. Тяхната роля се свежда предимно до охрана на държавната граница. България е силно ограничена да развива военна индустрия, самолетостроене, корабостроене и пр.
Има и други клаузи, които налагат санкции и ограничения във вътрешно и външнополитически план, санкции, които българската дипломация и правителството не успяват да избегнат.
Триумф или катастрофа за България е Парижкият мирен договор?
Международното положение на България укрепва. Но Парижкият договор води до различни негативни политически последици. Правителството на Георги Димитров, в което начело е комунистическата партия, получава окончателна легитимация. Великите сили, с изключение на СССР са лишени от възможността да влияят върху политическите процеси в страната.
България не губи нови територии, но с ратифицирането на Парижкия мирен договор, което става няколко месеца по-късно, угасват и последните надежди за българското национално обединение. Нещо повече – под давление на Коминтерна Югославия се отказва от предвидените за нея репарации, но в замяна българската държава признава т.нар. македонска нация и дори предвижда предаването на Пиринска Македония. Влошаването на съветско-югославските отношения предотвратява този акт на национално предателство.
Правителството спокойно обръща поглед към опозицията. Никола Петков и опозиционните депутати са арестувани - екзекутирани или хвърлени в затвора. Опозиционните партии, с изключение на БЗНС са закрити. Свиква се ВНС, приета е т.нар. Димитровска конституция, която утвърждава формата на управление на държавата. Следват национализация на промишлаността и почти пълно премахване на частната собственост. Гражданите са лишени от основните си демократични права и свободи. В България се установява тоталитарен режим на управление.
