Пенчо Петков Славейков е български поет, литературен критик, преводач, действителен член на БАН (1898). Роден е на 27 април 1866 г. в Трявна. Син е на Петко Р. Славейков и брат на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.
Следва философия в Лайпциг 1892-1898 г. По време на следването се запознава с философията на Ницше и Вунт, с класическата и модерната немска литература. Сътрудничи редовно на списанията „Мисъл” и „Българска сбирка”, пише първите си поеми. Член е на Лайпцигското литературно дружество.
След завръщането си в България П. П. Славейков е централна фигура в литературния кръг „Мисъл”. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия, поддиректор (1901-1908) и директор (1909-1911) на Народната библиотека. През 1908-1909 г. е директор на Народния театър в София. Защитава независимостта на театъра от некомпетентни вмешателства.
През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина и Рим, за да се запознае с библиотечното дело в чужбина. Министърът на просвещението Стефан Бобчев го отзовава и уволнява. Оскърбен, Славейков напуска България. Заминава за Цюрих, където го посреща поетесата Мара Белчева – вдовица на убития министър Христо Белчев (1891), с която отдавна е свързал живота си. По-късно двамата се установяват в Рим.
Славейков умира в Комо Брунати, Италия. Погребан е в селското гробище, а през 1921 г. тленните му останки са пренесени в София. През 2007 г. в двора на библиотеката на Брунате е поставен паметник на Славейков.
Обществено-политическите и естетическите му възгледи се оформят под противоречивите влияния на възрожденския демократизъм, реализма на руската класическа литература и българското народно творчество, на немската философия и психологизма на индивидуалистичната естетика.
Славейков създава жанрово разнолико творчество – лирически стихотворения, епически песни и поеми, героически епос, очерци, пътеписи и др. Разработва мотиви и от народното творчество. По известните му творби са: „Епически песни”, „На острова на блажените”, „Луд гидия”, „Коледари”, „Ралица”, „Кървава песен” и др. Превежда творби на немски поети.
През 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен предлага П. П. Славейков за Нобелова награда. Поради преждевременната смърт на поета обаче предложението не е разгледано от членовете на Нобеловия комитет.
Днес родната къща на П. П. Славейков в Трявна е превърната в музей. Банкноти с номинала 50 лева – емисия 1999 г. и 2006 г., са с лика на Славейков. В София, на площад „Славейков”, е разположен паметник на Петко и Пенчо Славейкови. Един от централните софийски булеварди носи името на поета. Пенчо П. Славейков е патрон и на 1-во СОУ в столицата, което се намира на ул. „Стара планина № 11 в район „Оборище”.
