Тук са включени изследователски проекти, такива за консервационно-реставрационни дейности на движими и недвижими културни ценности, проекти за социализация на обекти на културното наследство и други.

ПРОЕКТИ И ПРОГРАМИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА СОФИЯ

РЕСТАВРАЦИОННО-КОНСЕРВАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ:

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ

CD/DVD

КОНФЕРЕНЦИИ И СЕМИНАРИ

РЕСТАВРАЦИЯ НА ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ ОТ ФОНДОВЕТЕ НА МУЗЕЯ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

Библиотеката на Музея за история на София е специализирана научна библиотека за служебно ползване с около 12 000 единици. Нейната дейност е насочена от една страна към обогатяване, опазване и популяризиране на книжната сбирка, а от друга – в подпомагане на основните дейности по проучване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на столицата и региона й.

Една от поредиците е "Книги, издавани в периода 1878 – 1900 г.". Това са книги с историческо, философско, литературоведско, политическо, икономическо, военно и др. съдържание. Всяка една от тях вече е библиографска рядкост. Повечето книги са реставрирани и подвързани.

Значително по-обемна и по-продължителна във времето е поредицата "Царски статистики". Тя дава информация за търговията, демографията, жилищния фонд, образованието, училищата, военния набор от последните десетилетия на ХІХ в. до средата на ХХ в.

Разнообразна информация за историята, архитектурата, благоустройството, институционалния живот и т.н. в столицата, библиотечната сбирка представя чрез поредицата "Издания на Столичната община". В нея са включени в. "Софийски общински вестник" 1891-1892 г.; 1914-1918 г., в. "Столичен общински вестник" 1925-1934 г., сп. "Сердика" 1937-1958 г., сп. "София" 1957-1991г., както и монографичните издания под надслов "Материали за историята на София" 1910-1943 г., кн.1-12.

Най-представителна е поредицата "Юбилейни книги и сборници". Интерес представляват Юбилейните книги на столицата от 1928 г. до 2000 г. Освен посочените поредици в библиотека са комплектовани стотици монографични произведения, албуми, каталози и корпуси, посветени на българската и столичната история, на институции, на бележити личности, на културни ценности в София, в различни региони на България, Балканите и Европа.

Старопечатни книги

Колекцията "Старопечатни книги" се състои от около 300 броя, представляващи издания, отпечатани преди Освобождението. Началото й е поставено в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. В колекцията е зачислен и един ръкопис от 1820 г. "Representan differentes nations du Levant,….en 1707-1708", P., 1714 г. e най-старата книга в сбирката. Тя представлява албум на левантийския костюм от Средновековието. Най-новите книги са от 1879 г. Съдържанието на колекцията е изключително разнообразно: книги със справочен и периодичен характер, с богословско и богослужебно, ученическо и образователно, историческо, художествено, етнографско, фолклорно и краеведско съдържание. Това са списания и книги, издавани в Цариград, Санкт Петербург, Москва, Земум, Крагуевац, Букурещ, Белград, Виена, Лондон.

Музеят за история на София притежава над 120 хил. движими културни ценности - находки от археологически разкопки, монети, накити, старинни оръжия, облекла, ордени и медали, театрални и филмови плакати, оригинални документи и снимки, вещи на известни исторически личности, сред които княз Александър I, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и др., предмети от бита и ежедневието на софиянци, обединени във фондове и колекции.

Най-ранните експонати са от новокаменната епоха и са открити при археологически проучвания на неолитното селище в кв. "Слатина". Национално богатство са: златната тракийска купа от с. Казичене, фибули със злато и ахати от римската епоха, манофили от ХVІІІ век , "Златната каляска" стил Луи ХVI, бюрото – подарък на цар Фердинанд от Ото фон Бисмарк, салонна гарнитура с тапицерия от ръчнотъкани гоблени и др.

Основните дейности, извършвани в реставрационно ателие към Регионален исторически музей – София са:

• Съхраняване
• Опазване
• Правилното експониране на различни по характер културни ценности.

Опазването на произведенията в колекциите е от жизненоважно значение и гарантира, че те ще са достъпни както днес, така и в бъдеще.

Консерваторите в РИМ-София са специалисти в следните направления:

• археология (камък/метал/керамика)
• произведения на приложното изкуство (текстил/метал/скулптура/мебели/етнографски обекти)
• произведения на изящното изкуство (картини/икони)
• недвижими културни ценности

Съвсем скоро ще стартира и участието ни в стажантска програма към МОН, която цели да подпомогне обучението на млади специалисти в областта.

При нужда от допълнителна информация, запитвания, консултации и изготвяне на становища, може да се свържете с нас на: restoration@sofiahistorymuseum.bg.

Реставрация на покривалото на капрата от сватбената каляска на княз Фердинанд

„Златната каляска“ е безспорно един от най-важните и уникални експонати, притежание на Регионален исторически музей – София. Била е изработена във Франция за френската кралица Мария-Антоанета. Докарана е от Версай като сватбен дар за българския княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза от майка му - княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на френския Крал Луи Филип.

Реставрация на произведение на съвременно изкуство, направено от индустриални материали

Фигурата се намира в детската площадка в Борисовата градина. Тя представлява детска пързалка с формата на слон, отлята е от мозайка с армирана конструкция.

Изтеглете вашите покани от тук:

Софийското поле е с древна история на повече от 8 000 години. През неолита (новокаменната епоха), още в края на VII – началото на VI хил. пр. Хр., на брега на Слатинската река се заселват първите земеделци и скотовъдци, дошли от Югозападна Анатолия (Мала Азия) по т. нар. Струмски път. Тук те изграждат своите къщи (на територията на днешния квартал Слатина) и основават свое селище, което съществува около 500 години на площ от 80 дка. По време на археологическите проучвания се установява, че „слатинците“ са строили сравнително големи за времето си жилища – документирани са няколко с площ над 100 м2, което свидетелства за архитектурните им достижения. Стените са от плет, дебело обмазан с глина, а покривната конструкция е двускатна, покрита със слама или тръстика на снопове. Най-важното място в праисторическата къща е мястото на пещта, защото там се случва промяната – суровото тесто се превръща в хляб и се изпича месото. Растителните провизии се съхраняват в зърнохранилища, оформени на групи в пода на жилищата. Особено интересна е материалната култура в раннонеолитното селище Слатина-София. Тя се свързва с произхода на неговите обитатели. Първите мигранти – тези от Югозападна Анатолия – украсяват съдовете си с бяла боя, а впоследствие друга група, идваща от Средна и Западна Анатолия, донасят със себе си традициите на тъмно рисуваната керамика.

Освен за керамичните съдове хората от неолита използват глината, за да пресъздават своите вярвания и света, който ги заобикаля. От селището в Слатина произхождат едни от най-ранните глинени антропоморфни изображения на върховното им божество – Богинята Майка, олицетворяваща природата, и нейния партньор – Бога Бик – мъжкото начало. За високия социален статус на „слатинците“ свидетелства откритата през 2013 г. фигурка на Богинята Майка от мрамор, както и нефритената свастика от 2015 г. във вид на стилизирана жаба – символ на цикличността в природата и плодородието.

Данни за друго селище от неолита на територията на София има в кв. „Кремиковци“, а също така и в околните села – Курило (м. Кременица), Герман, Панчарево и др.

През периода на халколита (каменно-медната епоха, V – началото на IV хил. пр. Хр.) традициите в архитектурата се запазват, но друга част от материалната култура на праисторическото общество качествено се променя – създават се нови форми съдове, някои от които с графитна украса; появява се металургията на медта. Селища от халколита на територията на София и околността са регистрирани на пл. Александър I Батенберг – в градината на Царския дворец, в кв. „Подуяне“, при гр. Бухово (м. Урсол), както и при селата Гълъбовци (м. Пеклюк), Гниляне (м. Окол глава), Горни Лозен (м. Чунговица), Челопечене и др.

От бронзовата епоха (втората половина на IV – края на II хил. пр. Хр.) в София се намират единични находки. На прехода между къснобронзовата и ранножелязната епоха е една от най-уникалните за територията на България находки – златната купа, намерена в с. Казичене, Софийска област, датирана в периода X–VIII в. пр. Хр.