На 29 септември 2019 г. се навършват 150 години от основаването на Българската академия на науките.
БАН е най-голямата национална автономна организация за научни изследвания в България. Основана е на 26-30 септември 1869 г. в Браила, Румъния като Българско книжовно дружество. През 1878 г. пренася дейността си в София. На 6 март 1911 г. е преобразувано в Българска академия на науките (БАН) с пръв председател Иван Евстратиев Гешов. Година по-късно е приет първият закон за БАН, който определя академията като „самостоятелно и независимо научно учреждение”. Броят на действителните членове е определен на 45, а на дописните на 60. За особено заслужили личности са предвидени званията „чуждестранен член” и „почетен член” на БАН. Научният живот на академията е съсредоточен в трите й клона – Историко-филологически, Природо-математически и Философско-обществен. През 1946 г. са създадени първите три института към БАН – по земеделие, животновъдство и ботаника. По-късно се откриват нови 11 института, а академията минава под ведомството на Министерския съвет. Броят на академиците е определен на 72, на член-кореспондентите на 80. Със закона за БАН от 1949 г. на практика е ликвидирана академичната автономия, а науката се идеологизира. БАН посреща 100-годишния си юбилей през 1969 година със структура, която покрива основните направления в съвременната научна дейност. В нейните 44 института, изследователски лаборатории и центрове работят над 1300 учени и научно-помощен персонал. През следващите десетилетия тези числа значително нарастват. Към 1990 г. БАН има 86 института, в които работят около 15 000 души. През същата година започва преустройство с оглед повишаване на ефективността на научната дейност. Съкратени са около 8800 служители, а от академията са извадени някои несвойствени за дейността й звена.
Днес БАН е най-големият национален център за фундаментални и приложни научни изследвания. През 2010 г. в академията има 42 научни института и 5 академични специализирани звена. Управлението се осъществява на принципа на изборността. Ръководни органи на БАН са: общо събрание, управителен съвет и председател. Сградата на академията е един от символите на столичния град. Тя се намира на бул. „Цар Освободител” в непосредствена близост до Народното събрание. Основният камък е положен през 1890 г. и две години по-късно сградата е завършена. През 1925 г. започва нейното разширение по посока на площад „Народно събрание”. През 1929 г. е проведено тържествено събрание на БАН и официално е открито новото здание. В нашето съвремие тук се помещават ръководството на академията, библиотеката, архивът и пр. Повечето от научните звена на БАН са съсредоточени в два комплекса на булевард „Цариградско шосе” на 4-ти и 8-ми километър.
