Close
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СОФИЯ

80 ГОДИНИ ОТ МОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

Чет, 19 Дек 2019

През декември месец 1939 г. е поставен един от най-емблематичните паметници в центъра на София.

Паметникът на патриарх Евтимий е изграден по инициатива на Столична община след проведен конкурс между българските скулптори, членове на Съюза на дружествата на художниците в България. Според приготвената за целта конкурсна програма, били предвидени три премии и две откупувания на премирани проекто-модели. На авторът, спечелил първа премия се възлагало да направи от гипс фигурата на свещеника, както и да ръководи отливането й от бронз и построяването на пиедестала. Конкурсът бил проведен на 22. 02. 1936 г. в Художествената академия. Представени били 20 проекто-модела. Първа премия получил скулпторът Марко Марков за проекто-модела „Бранителят на Търновското царство”. Съгласно условията на конкурса, паметникът, пиедесталът и отливането на скулптурата са направени за сметка на общината. Отливането на статуята станало в леярната на Столична общинска техническа работилница към средата на 1938 г. Паметникът струвал 105 000 лв., от които за статуята – 65 000 лв. и за пиедестала – 40 000 лв. За премии са дадени 80 000 лв., от които за първа награда 60 000 лв., а за организация на конкурса 5 000 лв. Общо Столична община е похарчила около 190 000 лв. 

Скулптурната фигура на патриарха е от бронз с височина 2,20 м., а пиедесталът (1,70 м.) има формата на  обърната пресечена пирамида на двустъпална площадка. Композицията на паметника е опростена, архитектурната съставка е скромна по обем и разработка. Статуята наподобява архитектонично тяло с формата на кръст. Главата е обърната леко надясно. Лявата ръка държи кръст, наполовина обърнат надясно пред гърдите на фигурата, дясната защипва расото под диафрагмата. Изразителното пластическо решение на лицевия образ разкрива душевната сила на духовния водач на българите в тежките години на отбраната срещу османските завоеватели. 

Градината около паметника е създадена през 70-те години на ХХ в. Сегашният си вид тя получава след реконструкция през 2011 г. по проект на арх. Станислав Константинов, арх. Диди Александрова, арх. Емил Башев, архитектурно студио „ДИАЛ Проект”.