Сградата е построена през 1880 г. по проект на руски архитект. През 1978 г. е обявена за архитектурна и историческа културна ценност с категория „национално значение“.
Разположена е в обширен и озеленен парцел. Оформя фронта на пл. „Николай Гяуров“ – важен елемент за визуалното възприемане на храм „Света София“ и храм-паметник „Александър Невски“. В тази част на центъра, градоустройствената структура е със значителна степен на запазена автентичност. Сградата е неделима част от общия замисъл на централната градска част.
Основният камък е положен на 20 април 1880 г. След 1917 г. сградата се ползва като Съветско посолство, през периода 1985-1986 като Музей на българо-съветската дружба, от 1987 – сграда на БАН, а днес е Московски културно-делови център.
Сградата е построена върху „Г“-образна площ и двете й крила – южно и западно са почти еднакви. Връзката между крилата се осъществява чрез главния вход и елипсовидно фоайе. Плановата схема е коридорна с двустранно разположение на помещенията. Зданието е еднообемно, с хоризонтално членение с непрекъсната силуетна линия. Конструкцията е с носещи тухлени стени. Подовата конструкция е железен гредоред и масивни подови елементи. Главното стълбище е каменно (мраморно) с парапет от ковано желязо, бронзиран и художествено обработен. Таваните са гипсови с богата полихромна украса. Част от интересното художествено решение в интериора са големите стенни огледала с дърборезбени бронзирани рамки и различните камини с украса.
Сградата на Руската легация е трета по ред постройка в София след Освобождението. Отличава се със стилна архитектура и изключителен интериор.
