На 28 декември 2020 г. се навършват 20 години от откриването на монументалната скулптурна фигура „София”.
Статуята е алегорична персонификация на град София. Художественият образ на града е решен от скулптора Георги Чапкънов в традиционно отнасяния към град, природен обект или родина женски образ. В съвременната българска културна традиция такава женска образност се е наложила при създаването на символ на столичния град, чието съвременно и антично име е в женски род. Пионерът Хараламби Тачев изобразява античен божествен лик на „Улпия Сердика” в лявото горно поле на създадения от него през 1900 г. герб на София. То е почерпано от образа на императорската съпруга Юлия Домна, изсечен на римски монети с крепостна корона и вълнисти, прибрани на кок коси, който може да бъдат тълкуван като Сердикийска богиня покровителка. През 1976 г. пред централната ж.п. гара е издигната архитектурно-скулптурната композиция „Сердика” - „Майка”, дело на скулптора Величко Минеков. По средата на начупена колона стои седнала млада майка с дете на ръце в класическа поза и тоалет. През лятото на 1998 г. столичният кмет Стефан Софиянски обявява, че ще бъде издигната скулптура на „Света София” по повод честването на новото хилядолетие. Скулптурната фигура, поставена на висок пилон, е с еклектичните характеристики на древногръцка богиня (Атина, Тюхе, Нике), но даденото й название е християнско, а нейното откриване е по повод 2000 години от раждането на Иисус Христос. Името „Света София” (Агия София) или Божията Премъдрост има предвид въплътеното чрез Спасителя Божие слово.
Георги Чапкънов извайва „богиня” с античните езически символи на мъдростта, славата и благополучието. Женската фигура е изправена, с прострени напред, изпънати ръце. От дланта на лявата ръка се подават монети, а на лакътя й е застанала сова (вис. 1,10 м) с разперени крила. Дясната ръка държи лавров венец. Лицето наподобява маска, очите са изобразени чрез прорези. Главата е със сложна прическа и е увенчана с крепостна корона, от която висят две перпендули с кръстни знаци. Тялото е облечено в хитон със сложна кройка. Развяващият се отзад хитон и падащите под лактите надолу ръкави придават динамичен силует на фигурата. Както споделя Чапкънов за статуята, той е „имал наум да има много красив силует, който от всички страни да изглежда еднакво вълнуващ.”
Скулптурната фигура е висока 8,08 м и тежи 5 т. Тя е съставена от 160 части, изляти от бронз, които са сглобени на място за 3 дена. Статуята е създадена за 9 месеца. Горната част на статуята е отлята в ателието на Операта със съдействието на нейния директор, оперния режисьор Пламен Карталов. Една част от статуята е покрита с червена медна патина, а друга, със зелена патина, която (короната, лицето, шията, деколтето и пръстите) през 2001 г. е покрита със златен варак. Скулптурната фигура е поставена на пилон от стоманобетон (вис. 12 м), който е стъпил на основа с форма на куб (вис. 4 м), към която води тристранно стълбище. Пилонът е призматичен, ъглово ориентиран и завършва с квадратен капител. Пилонът и базата са облицовани с плочки от тъмен гранит. Архитект на паметника е Станислав Константинов.
Скулптурната фигура е най-големият проект на Георги Чапкънов – Чапа. Главна роля за създаването (инициирането и финансирането) на произведението има Стефан Софиянски. Статуетки, умален модел на статуята на София, се връчват на деня на София на носителите на специалната награда на столицата.
