На 2 януари 1891 г. се навършват 130 години от първото оперно представление в свободна България, изнесено в сградата на читалище „Славянска беседа“ в столицата.
Началото е поставено от „Столичната драматическо-оперна трупа“, която е основоположник на българското оперно изкуство в страната.
След Освобождението на България голяма заслуга за популяризирането на оперната музика в младото Княжество имат духовите военни оркестри и чуждестранните оперни трупи и певци, гостуващи в страната. Те запознават слушателите с класическите произведения на това музикално изкуство и са в основата за осъществяване на идеята за създаване на български оперен театър. През 1890 г. в България се завръщат възпитаниците на Пражката консерватория Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев. На 8 август 1890 г. те изнасят концерт в салона на Военния клуб в София. Успехът, който постигат ги насърчава да основат оперен театър. Със съдействието на Министъра на народното просвещение Георги Живков и с подкрепата на д-р Иван Шишманов е създадена Драматическо-оперна трупа. За създаването на трупата Драгомир Казаков пише: „През юли 1890 г. се завърнах в София от Прага заедно с Иван Славков и Ангел Букорещлиев, и първата ни грижа бе да уредим някой концерт… Този именно концерт ни сближи с по-влиятелните на времето хора… и благодарение на тогавашния министър на просветата Георги Живков и на голямата подкрепа на д-р Иван Шишманов, работата взе по-сериозен характер и стигна до там, щото предварително сондирах дали биха дошли от Прага две госпожици и един господин… Букорещлиев се занимава с бъдещия репертоар“. Съставът на оперното отделение включва неговите основатели Д. Казаков, И. Славков и А. Букорещлиев, както и поканените чешки певци Ана Кратохвилова, Олга Добшова и Ярослав Хашек.
Подготовката на оперния репертоар стартира през втората половина на октомври 1890 г. Първото представление е изнесено на 2 януари 1891 г. в салона на новопостроената сграда на читалище „Славянска беседа“. То включва откъси от оперите „Весели жени виндсорки“ от О. Николай и „Трубадур“ от Дж. Верди. Интересът към спектакълът е голям и трупата постига значителен успех, което дава възможност да се изнесат още представления със съпровод на пиано, на които са показани откъси от оперите „Фауст“ от Ш. Гуно, „Бал с маски“ от Дж. Верди, „Марта“ от Ф. фон Флотов, „В кладенеца“ от В. Блодек и „Евгени Онегин“ от П. Чайковски. Отначало оперите се изпълняват с пияно, без хор и оркестър, на чешки, руски и италиански език, а понякога и на трите заедно. Първото представление, което е изнесено на български език е „Лукреция Борджия“ от Г. Доницети през юли 1891 г. Въпреки успехът, който включва 13 цели опери и 9 програми с откъси, изнесени в периода 1891-1892 г., трупата трябва да се справя с множество трудности. Поради липсата на средства през септември 1892 г. тя преустановява дейността си.
Сградата на читалището „Славянска беседа“, където е изнесено първото оперно представление, е построена през 1890 г. по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер. Тя се намира на ъгъла на улиците „Георги С. Раковски“ и „Славянска“ и представлява монументална едноетажна постройка с голям салон за 450 човека. Основният камък е положен на 3 юни 1890 г., а тържественото откриване на сградата се състои на 29 декември с.г. През 1932 г. тя е разрушена поради влошеното й състояние. На нейно място по проект на архитектите Асен Михайловски и Георги Апостолов е издигнат комплекс „Славянска беседа“, включващ хотел, ресторант, магазини и театрална (концертна) зала. Тържественото освещаване на новата постройка е на 9 февруари 1936 г.
