В историческата памет на българския народ има запазени множество героични прояви и паметни събития, които са част от изграждането на българската национална идентичност. Априлското въстание от 1876 г. и сраженията на Ботевата чета срещу османците, е едно от тези паметни събития, които са изпитание за човешката смелост, доблест и всеотдайност в името на най-святото – Свободата на българския народ!
На 17 май 2021 г. се навършват 145 г. от стъпването на четата на Христо Ботев на българския бряг край Козлодуй и последвалите тежки сражения срещу османския противник.
„...Ние не ще оставим Турция на мира, или ще измрем всинца, или ще освободим България.“ Тези думи на Никола Обретенов написани в писмо до майка му баба Тонка през септември 1875 г., след провала на Старозагорското въстание, отразяват мислите и чувствата на българските революционни дейци. Те се събират в Гюргево, където създават нов център на освободителното движение. Тук е взето решение да се подготви всеобщо народно въстание, което трябва да избухне на 1 май 1876 г.
След дълги месеци на подготовка, идва и уречения момент. Въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г., когато в Копривщица се развява знамето на бунта. След избухването му, то бързо се разраства и освен в Средногорието, бунтовническите действия се разпространяват из селата в полите на Родопите, Търновско, Габровско и Севлиевско. Въпреки частичните успехи, в началото на май въстанието е зверски потушено.
Врачанският край не последва примера на останалите революционни окръзи, но Врачанско ще остане в историята с паметния поход на четата на Христо Ботев.
За нейното организиране и подготовка Ботев посвещава цялото си време и енергия. Макар да знае за поражението на въстанието нито за миг не се поколебава да премине река Дунав и да навлезе в България. Той иска да продължи борбата и да разпали нови огнища на бунта. В писмо до И. Грудов, И. Кавалджиев и Г. Странски от 17 май 1876 г. Ботев пише „Скоро ще извикат 200 гърла: „Да живее България!“ Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев. Аз съм тронут [трогнат] от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие.“ Към първата половина на май 1876 г. четата е готова за поход. Тя наброява близо 200 души. За неин войвода е определен Христо Ботев, а за знаменосец – Никола Симов-Куруто. Във военно отношение четниците са командвани от Никола Войновски, който завършва военното си образование в Русия .
На 16 май 1876 г. четниците успяват поетапно да се качат на австрийския параход „Радецки“ от различни пристанища на румънския бряг. Преди обяд на следващия ден, по знак на войводата четниците започват завземането на парахода. Капитанът Дагоберт Енглендер е принуден да се предаде и да предостави командването в ръцете на въстаниците. Същият ден параходът акостира край Козлодуй, като четата слиза на брега под строй и с развято знаме. Четниците целуват родната земя и полагат клетва да дадат живота си за нейното освобождение. Оттук те се насочват посока Враца, с цел да разпалят огъня на въстанието в окръга. Изпъстрения с изпитания път на четата я отвежда до Врачанския балкан. Тук на 20 май 1876 г. тя води тежка битка с многобройния противник, който използва и силата на артилерията срещу малобройните въстаници. Разтегнати на дълъг фронт, обхващащ върховете Камарата, Купена и Околчица, те героично отбраняват позициите си през целия ден. Атаките на турската войска и опитите й да разкъса фронта и да обходи фланговете на четата се разбиват в самоотвержения отпор на героите. След като боят затихва в късните следобедни часове на деня, в подножието на югоизточния склон на връх Камарата, загива войводата на четата Христо Ботев. След тези злощастни събития тя се разпръсва на малки групи, малцина от нея успяват да се спасят, останалите загиват в неравна борба с противника или са пленени от него.
