На 6 Май 1941 г. се навършват 80 години от рождението на великата българска оперна прима Гена Димитрова – един от най-големите гласове на ХХ в. (драматичо сопрано).
Гена Димитрова е родена на 6 Май 1941 г. (Гергьовден) в плевенското село Беглеж. От малка пее постоянно. Скромно облечена, тя пристига в столицата, за да кандидатсва в Българската държавна консерватория въпреки волята на баща си, който я готвел за лекарка. Приета е с изпълнението на песента „Хей Балкан ти роден наш”. Талантливата девойка завършва академията през 1964 г. при големия вокален педагог Христо Бръмбаров. Като стажантка в Софийската опера изпълнява няколко малки роли. Поради недостиг на средства живее скромно и работи в столова. Пред 1966 г. е изпратена на специализация в Оперното музикално училище към Миланския театър „Ла Скала”. През 1970 г. следва втора специализация в „Ла Скала”.
Дебютът на Гена Димитрова на оперната сцена се състои на 27 декември 1967 г. Тя изпълнява блестящо партията на Абигаил от „Набуко” на Джузепе Верди. С тази роля тя печели първия си конкурс – ІV Международен конкурс за млади оперни певци в столицата. Наградена е със златен медал и златен пръстен на София.
През 1971-1972 г. е на турне във Франция с операта „Силата на съдбата” от Дж. Верди, а през 1972 г. е победител на конкурса за оперни певци в Тревизо, Италия с ролята на Амелия от „Бал с маски” на Верди.
Оттук насетне талантливата българска певица триумфално шества по световните сцени, изпълнявайки най-трудните женски оперни роли, с най-големите оперни изпълнители, диригенти, режисьори. В продължение на десетилетия тя пее партиите на Абигаил, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. Гена Димитрова печели първи награди в много престижни оперни конкурси. Сред тях са наградата „Златен Верди“ за Вердиевите й героини и Голямата награда „Джакомо Пучини“ за цялостно творчество. През 1996 г. Гена е удостоена с орден „Стара планина”, I ст. и e обявена за почетен член на Софийската опера, по повод 30-годишната ѝ сценична дейност. На 31 януари 1997 г. получава наградата „Кристална лира”, на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Не по-малко значителна е педагогическата дейност на примата. Тя провежда майсторски класове в консерваториите на София, Рим, Атина, Будапеща, подкрепя младите изпълнители, организира техни концерти и участва в тях като изпълнител.
При нещастен случай Гена Димитрова губи своя съпруг, с когото нямат дете. Тя е изключително близка с племенницата си Милена Стойкова.
От 1985 г. до кончината си през 2005 г. световната звезда живее основно във Виена на ул. Mühlgasse №22, където през 2019 г. бе поставена двуезична паметна плоча (на немски и на български) със средствата на Виенското кмество, което, съгласно практиката, се ангажира да я поддържа за вечни времена. Оперната актриса имаше и софийски апартамент - на ул. „Московска” №23 (до Операта) от 1998 г. На входа на кооперацията е поставена паметна плоча с барелеф, с решение от 2005 г. и за сметка на Столичната община (НА СНИМКАТА). Днес в столицата нейното име носи улица в кв. „Драгалевци”. Зала, посветена на Гена Димитрова, има в Регионалния исторически музей – Плевен.
Историята на най-голямата българска оперна певица не спира да вълнува българската публика. През 90-те години на ХХ в. тя даде много интервюта в които засяга въпросите за трудния път на твореца, за сложните и нелеки взаимоотношения в родната професионална среда, за тежестта на кръста, който носи геният роден в България. За Гена Димитрова са написани няколко биографични книги и заснети няколко документални филма.
Биографии: „Гена Димитрова: монографичен очерк”, 2001, „Гена Димитрова”, Магдалена Манолова 2001, „Гена Димитрова: Бог говори чрез гласа ми”, Магдалена Манолова 2016, „Гена Димитрова”, Виолина Кънева, Красимира Йорданова, Михаил Ангелаков, Христина Ангелакова, Розалия Бикс 2002, „Гена Димитрова” 2002, „Гена Димитрова”, Венелин Кръстев 2011, „Гена Димитрова”, Александър Абаджиев 2012, „Гена Димитрова от А до Я”, Димитър Сотиров (издател Милена Стойкова) С., 2012, 2016
Филми: „Гена Димитрова”, Рангел Вълчанов, 1983, „Гена Димитрова. Животът – едно излизане на балкона” Тома Томов, Жезко Давидов, 2012, „Обич за Гена”, Димитър Сотиров, Милена Стойкова 2016.
