На 24 юни 2021 г. се навършват 160 г. от излизането на сборник „Български народни песни” от Димитър и Константин Миладинови.
Те са родени в гр. Струга, днешна Северна Македония. Братята са възрожденски просветители, книжовници, фолклористи и борци за национална независимост.
По – големият - Димитър Миладинов (1810 - 1862) работи през целия си живот за създаването и укрепването на българските училища. През 1856 г. като учител в гр. Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцкото училище, а в периода 1859-1861 г. в Струга и Охрид той се противопоставя на гръцката асимилаторска политика и оглавява борбата за самостоятелна българска църква. Превежда черковни молитви от гръцки на български, извършва обиколки на градове и села в Македонско, за да събира средства за построяването на български православен храм в Цариград. В резултат от активната му дейност в тази насока, той е арестуван на 16 февруари 1861 г. След престой в затворите в Охрид, Битоля и Солун, е откаран в Цариградския, където умира, най-вероятно поради заболяване от тиф.
По – малкият брат - Константин Миладинов (1830 - 1862) прекарва първите години от обучението си при брат си Димитър в гр. Струга, Охрид, Кукуш, след което завършва гимназията в Янина. През 1849 г. заминава за Атина, където постъпва в местния университет, след което продължава обучението си в Русия. Поддържа контакти с Георги Ст. Раковски и активно сътрудничи на сп „Български книжици“ и в. „Дунавски лебед“. След арестуването на брат му, Константин заминава за Цариград, за да се опита да го освободи. Впоследствие османските власти го арестуват и затварят в една килия с брат му, където умира на 7 януари 1862 г.
Освен с обществена и просветителска дейност, Братя Миладинови остават в историята и със създаването на сборника „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“
Първоначално сборникът е написан с гръцки букви, което създава проблеми при издаването му. Хърватският католически епископ Йосиф Щросмайер се съгласява да подпомогне публикуването му, но при едно условие - творбата да бъде пренаписана на кирилица. Заради оказаната помощ, книгата е посветена на Щросмайер, като в началото й Братя Миладинови изразяват благодарността си към него.
„Български народни песни” съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разпределени в 12 дяла: църковни, самовилски, юначни, овчарски, хайдушки, жальовни, хуморески, любовни, сватбени, лазарски, жетварски и исторически. Песните в сборника са написани на различни диалекти, събирани главно в Струмишко, Кукушко, Битолско, Прилепско, Стружко, както и от района на Панагюрище и София.
В сборника са описани и сватбени обреди, обичаи, вярвания, народни предания, детски игри, поговорки, гатанки, български имена. Книгата завършва с малък речник на латиница („Slova“), обяснен на хърватски и предназначен за хърватските читатели.
Скоро след издаването му, части от сборника са преведени на руски, чешки и немски език. Така творбата съумява да заеме важно място както в българската, така и в общославянската култура и история.
От 1861г. до днес сборникът „Български народни песни” претърпява пет издания.
Първото издание, което излиза на 24 юни 1861г. в Загреб бързо се изчерпва.След Освобождението учени като Константин Иречек, Александър Теодоров – Балан и други поставят въпроса за ново, научно издание, при което да бъдат отстранени допуснатите технически и коректорски грешки.
Във второ издание сборникът излиза през 1891г. в София с паричната помощ на българското правителство. Това издание е инициирано от съпругата на Димитър Миладинов – Митра. В предговора тя споделя: „Читателят има вече пред себе си второто издание. То е печатано не вече в чужбина, а в столицата на българите, при помощта на народно правителство и съчувствието на млада читающа публика, при пълна църковна независимост за цялото ни отечество и тържествование на бащиния ни език в училищата.” Второто издание също излиза от печат без необходимата научна подготовка, поради което не само не са отстранени грешките на първото издание, но са допуснати и нови.
Третото издание на книгата излиза от печат през 1942г. по случай 80-годишнината от смъртта на Братя Миладинови под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. Издава се от Министерството на Народното просвещение и включва обширен предговор от редактора, който е извършил предварителна работа при отстраняването на първоначално допуснатите и натрупани грешки и пропуски в текста.
Четвъртото издание излиза във връзка със 100-годишнината на сборника (1861-1961г.) и е под редакцията на Петър Динеков. Отпечатва се в София, издава го „Български писател”. Тук също е извършена предварителна редакционна работа, за да се приведе текстът на материалите към системата на съвременния правопис.
Последното, пето издание на сборника „Български народни песни” е отпечатано през 2007г. от издателство „Захарий Стоянов”. То е в два тома,съдържа 1000 страници, и все още може да се намери на книжния пазар.
