Close
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СОФИЯ

160 ГОДИНИ ОТ ИЗЛИЗАНЕТО НА СБОРНИК „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ“

Чет, 24 Юни 2021

На 24 юни 2021 г. се навършват 160 г. от излизането на сборник „Български народни песни” от Димитър и Константин Миладинови.

Те са родени в гр. Струга, днешна Северна Македония. Братята са възрожденски просветители, книжовници, фолклористи и борци за национална независимост.

По – големият - Димитър Миладинов (1810 - 1862) работи през целия си живот за създаването и укрепването на българските училища. През 1856 г. като учител в гр. Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцкото училище, а в периода 1859-1861 г. в Струга и Охрид той се противопоставя на гръцката асимилаторска политика и оглавява борбата за самостоятелна българска църква. Превежда черковни молитви от гръцки на български, извършва обиколки на градове и села в Македонско, за да събира средства за построяването на български православен храм в Цариград. В резултат от активната му дейност в тази насока, той е арестуван на 16 февруари 1861 г. След престой в затворите в Охрид, Битоля и Солун, е откаран в Цариградския, където умира, най-вероятно поради заболяване от тиф.

По – малкият брат - Константин Миладинов (1830 - 1862) прекарва първите години от обучението си при брат си Димитър в гр. Струга, Охрид, Кукуш, след което завършва гимназията в Янина. През 1849 г. заминава за Атина, където постъпва в местния университет, след което продължава обучението си в Русия. Поддържа контакти с Георги Ст. Раковски и активно сътрудничи на сп „Български книжици“ и в. „Дунавски лебед“. След арестуването на брат му, Константин заминава за Цариград, за да се опита да го освободи. Впоследствие османските власти го арестуват и затварят в една килия с брат му, където умира на 7 януари 1862 г.

Освен с обществена и просветителска дейност, Братя Миладинови остават в историята и със създаването на сборника  „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“

Първоначално сборникът е написан с гръцки букви, което създава проблеми при издаването му. Хърватският католически епископ Йосиф Щросмайер се съгласява да подпомогне публикуването му, но при  едно условие - творбата да бъде пренаписана на кирилица. Заради оказаната помощ, книгата е посветена на Щросмайер, като в началото й Братя Миладинови изразяват благодарността си към него.

„Български народни песни” съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разпределени в 12 дяла: църковни, самовилски, юначни, овчарски, хайдушки, жальовни, хуморески, любовни, сватбени, лазарски, жетварски и исторически. Песните в сборника са написани на различни диалекти, събирани главно в Струмишко, Кукушко, Битолско, Прилепско, Стружко, както и от района на Панагюрище и София.

В сборника са описани и сватбени обреди, обичаи, вярвания, народни предания, детски игри, поговорки, гатанки, български имена. Книгата завършва с малък речник на латиница („Slova“), обяснен на хърватски и предназначен за хърватските читатели.

Скоро след издаването му, части от сборника са преведени на руски, чешки и немски език. Така творбата съумява да заеме важно място както в българската, така и в общославянската култура и история.

От 1861г. до днес сборникът „Български народни песни” претърпява пет издания.

Първото издание, което излиза на 24 юни 1861г. в Загреб бързо се изчерпва.След Освобождението учени като Константин Иречек, Александър Теодоров – Балан и други поставят въпроса за ново, научно издание, при което да бъдат отстранени допуснатите  технически и коректорски грешки.

Във второ издание сборникът излиза през 1891г. в София с паричната помощ на българското правителство. Това издание е инициирано от съпругата на Димитър Миладинов – Митра. В предговора тя споделя: „Читателят има вече пред себе си второто издание. То е печатано не вече в чужбина, а в столицата на българите, при помощта на народно правителство и съчувствието на млада читающа публика, при пълна църковна независимост за цялото ни отечество и тържествование на бащиния ни език в училищата.” Второто издание също излиза от печат без необходимата научна подготовка, поради което не само не са отстранени грешките на първото издание, но са допуснати и нови.

Третото издание на книгата излиза от печат през 1942г. по случай 80-годишнината от смъртта на Братя Миладинови под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. Издава се от Министерството на Народното просвещение и включва обширен предговор от редактора, който е извършил предварителна работа при отстраняването на първоначално допуснатите и натрупани грешки и пропуски в текста.

Четвъртото издание излиза във връзка със 100-годишнината на сборника (1861-1961г.) и е под редакцията на Петър Динеков. Отпечатва се в София, издава го „Български писател”. Тук също е извършена предварителна редакционна работа, за да се приведе текстът на материалите към системата на съвременния правопис.

Последното, пето издание на сборника „Български народни песни” е отпечатано през 2007г. от издателство „Захарий Стоянов”. То е в два тома,съдържа 1000 страници, и все още може да се намери на книжния пазар.