На 8 септември 2021 г. се навършват 75 години от провеждането на Референдум за определяне на държавното управление на България. Въпросът, зададен на гласоподавателите е „за” или „против” монархията. И на 15 септември, 1946 г. след като е отчетен вотът на избирателите, страната се превръща в Народна република.
След Деветосептемврийския преврат е установена т.нар. народно-демократична власт. Присъствието на съветски войски е гаранция за успеха на преврата и затвърждава водещата роля на комунистическата партия в Отечественофронтовското правителство. Репресиите към неудобните за режима започват веднага след 9 септември, 1944 г. Наред с убитите и безследно изчезналите, свиканият Народен съд постановява присъди и срещу много хора, само защото са представители на военния, политическия и интелектуален елит на страната от времето на Третото българско царство и могат да бъдат заплаха за комунистическата власт. Натискът срещу опозицията по-късно ще доведе до забрана на опозиционните политически партии и техните печатни издания. В първите следвоенни години предстои справяне с последиците от войната – разрушения от бомбардировките, нарушена инфраструктура, неработещи предприятия и намаляло селскостопанско производство. И в тази сложна обстановка – на икономическа криза, политически репресии и несигурност, се засилват антимонархическите настроения.
Марксистко-ленинската идеология отрича монархическата форма на управление, а стремежът на доминиращата комунистическа партия във властта е да наложи тази идеология. В инерес на истината идеята за република се възприема и от други политически партии – в или извън Отечествения фронт. Проблемът е, че тази съществена промяна във формата на държавно управление започва с нарушаване на върховния закон на страната. Според клаузите на Търновската конституция, която е действащата и след 9.09.1944 г., България е наследствена монархия, която поради малолетния престолонаследник се управлява от Регентски съвет. За промени в Конституцията може да се произнесе единствено Велико народно събрание, което се свиква само от царя. В случая следва да се изчака до 1955 г., когато Симеон ще навърши пълнолетие. Но стремежът на управляващите е да разчисти пътя за установяване на еднолична власт в лицето на комунистическата партия. И така в противовес на Търновската конституция, Обикновеното народно събрание гласува и обявява провеждането на Референдум за бъдещата форма на управление на страната. Надеждите на властимащите, че резултатите ще легитимират премахването на монархията напълно се оправдават. Начело на кампанията са ръководните органи на комунистическата партия и партийните организации по места. В помощ са низовите ОФ организации, които обхващат все по-голяма част от трудещите се. В пропагандната кампания се включват професионалните и творческите съюзи. Средствата за масова информация в преобладаващата си част са в ръцете на комунистическата власт. Започва активна, пропагандна кампания срещу монархията на Кобурггите. Страната е залята с агитационни материали, организирани са множество събрания и митинги в подкрепа на републиката. Активността сред гласоподавателите е много голяма. Правото си на глас упражняват 91, 63 % от българските избиратели. От тях 92, 72 % се произнасят срещу монархията. Този резултат определя и републиканската форма на управление на България. На 15 септември, 1946 г. страната е обявена официално за република и то не каква да е, а народна. Този акт предопределя и съдбата на царското семейство. Вдовицата на покойния цар Борис ІІІ - царица Йоанна с децата си – престолонаследникът Симеон ІІ и сестра му Мария Луиза трябва незабавно да напуснат България. И така само след няколко дни, почти без багаж, освен с личните си вещи, членовете на царското семейство заминават за Египет, а няколко години по-късно се установяват в Испания.
Въпреки споровете около легитимността на Референдума, народната република е факт. На 17 септември 1946 г. самият земеделски лидер Никола Петков, който скоро ще стане една от жертвите на комунистическия режим, прочита специална декларация. В нея определя избора на българския народ като правилен и в унисон с идеите на българските възрожденци и борци за национално освобождение, които изповядват републикански идеи.
Така през септември, 1946 г. се слага край на Третото българско царство и начало на Народна република България. Тя просъществува повече от 40 г. – от 15 септември 1946 г. до 15 ноември, 1990 г., когато България е преименувана в Република България.
