Мина Иванов очарова с яркото си, но и неафиширано творческо присъствие в пластичните изкуства (скулптурен портрет и кован метал) и живописта. Авторът достига майсторство в различни техники и жанрове. Винаги верен на своята художествена мяра, той сменя посоката на творческите си търсения. В областта на монументалистиката творчеството му е ярко като постижения и скромно като обем. Мина Иванов впечатлява с шедьоври, които остават единствени, съзнателно неповторени.
М. Иванов е роден в Стара Загора (18.09.1896). Семейството му се мести от град на град, докато не се установява в София. Младежът завършва гимназия, увлича се в изкуството и мечтае да учи архитектура в Европа, но вместо това участва в Първата световна война (1916-18). Приет в Софийския университет специалност философия и педагогика, Мина Иванов учи две години, като се занимава самостоятелно и с математика (1919-20). Интересът му към изкуството и моделирането на фигури от глина взема връх - през 1921 г. той кандидтсва в Художествената академия и е приет в класа по скулптура на проф. Марин Василев. На 29 години М. Иванов завършва с отличие и поема професионалния си път редом с други свои съвипускници – Стефан Пейчев, с когото работят в творчески тандем, Иван Милев, Пенчо Георгиев, Борис Елисеев, Иван Ненов, Асен Василиев... Мина Иванов и Стефан Пейчев кандидатстват във Втория конкурс за увековечаване на Шипченската епопея, организиран от Комитета на опълченската организация (1925). Техният проект с мото „Легенда” печели трета премия с награда от 5 хил. лв. Скулпторът започва да твори малка пластика от мрамор. През 1927 г. М. Иванов е приет за член на дружество „Родно изкуство” с „Глава на момиче” и участва успешно в Първата обща художествена изложба (ОХИ) в България. На втората ОХИ (1928) творецът се доказва и като майстор в областта на портрета с глава на своята колежка Васка Емануилова от бронз. Впечатляват бронзовите му портрети на адвокатите Димитър Дабовски и Кънчо Христов, както и портретите от гипс на художничката Зоя Паприкова и на въстанника Цоко Будин. През 1929 г. Мина Иванов посещава големите музеи и галерии в редица европейски градове, откъдето се завръща с трайния интерес към голото тяло. Ваятелят е сред 28-те скулптори – учредители на Дружество на българските скулптори. Художникът участва в третата ОХИ (1930) със забележителната мраморна „Женска глава” („Из моите видения”). През 1931 г. той участва в конкурс за преподавател по скулптура в Художесгвената академия в който оставя много добри впечатления (конкурсът е спечелен от Андрей Николов). Постижение на Иванов е женски торс, с който печели наградата за скулптура през 1931 г. (Друга такава награда през 1936 г.?)
Мина Иванов и Стефан Пейчев завършват скулптурите „Мъж-строител, жена-„архитектура” (1932) за северната, главна фасада на Mиниcтepcтвo нa oбщecтвeнитe cгpaди, пътищaтa и блaгoycтpoйcтвoтo (днес Столична библиотека). Същата година скулпторът участва в Първия конкурс за паметник на загиналите във войните за национално обединение офицери -възпитаници на Военното училище в София. Авторът реализира военни паметници в с. Две могили, Русенско, в гр. Елхово (1934), в гр. Пазарджик (?). М. Иванов участва в много конкурси за военни и граждански паметници. Създава бюстове-паметници на Иван Вазов и Куцоглу в Пловдив, на Теофана Попова в Ст. Загора (1936), бронзова скулптурна фигура в цял ръст на Васил Петлешков в Брацигово (1935). За най-добър е сочен бюст-паметникът му на възрожденския литературен критик Нешо Бончев (1939-40) в Борисовата градина в София. Друг шедьовър на скулптора отново се намира в София – кръглата скулптура от бронз на Св. Георги, пронизващ змея върху чешмата пред базиликата „Св. София” (1935).
Мина Иванов създава много произведения в областта на малката пластика (бронз, мрамор, гипс) - голи тела, торсове, глави, анималистика. През целия си живот творецът не спира да рисува посетените от него кътове от българската природа. След 1944 г. авторът се посвещава на изработването на произведения от кован метал (желязо, мед, сребро) в народна стилистика (сахани, подноси, тасчета, свещници...), които намират място в много музей в България и частни колекции в чужбина. Мина Иванов работи като скулптор в Министерството на народното просвещение и в Етнографския музей, като уредник на отдел „Златарство”. Той е автор на труда „Златарските произведения от ХVІ-ХІХ век в музея на Бачковския манастир” (1967), илюстриран с негови рисунки. Авторът получава високи държавни отличия. Година преди смъртта му (10.05.1978) е подредена негова юбилейна ретроспективна изложба в София.
