На 2 ноември 2021 г. се навършват 90 години от рождението на българския учен – историк проф. Николай Генчев. Той е роден в с. Николаево, Старозагорско. Гимназия завършва във Велико Търново, а в СУ „Св. Климент Охридски” – Факултет „История”. От 1959 г. специализира в катедрата на проф. Александър Бурмов, след което става преподавател в Университета.
От 1974 г. е професор, а от 1989 г. – член-кореспондент на БАН. Професор, доктор на историческите науки, първоначално Декан на Исторически факултет, а след това – от 1989 до 1993 г. – Ректор на СУ „Св. Климент Охридски”. Той е един от създателите на катедра „Културология” и Директор на Центъра по Културознание.
През 1989 г. е удостоен с Международна Хердерова награда, а през 1992 г. – с наградата на френските университети „Златна палма”. Известен е като автор на 20 монографии и стотина студии и статии.
Познат е като колоритна личност, която десетилетия е в центъра на общественото внимание. Много жизнен, интелигентен, еродиран и артистичен, винаги прави впечатление на честен и мъдър човек. Бохем от международна величина, в същото време изключително трудолюбив и скромен, проф. Николай Генчев е приеман като пример за човек с европейска мярка.
Патриот и общественик, той се отказва от кариерата на политик заради работата му на преподавател и учен. Професорът повлиява ползотворно в изграждането на хиляди специалисти – историци и е удостоен с голямо уважение от държавници и политици на комунистическа България.
След демократичните промени в България от края на 80-те години на ХХ в., проф. Николай Генчев се ангажира с изграждането на различни политически проекти и съюзи, отказва да се кандидатира за министър – председател с подкрепата на БСП, безуспешно призовава Жельо Желев за диспут по националните въпроси, не успява в изборите за президент на България през 1996 г.
Умира на 22 ноември 2000 г . в софийската болница „Св. Ана”. След неговата смърт, през 2005 г., са издадени мемоарите на професора. Някои от техните познавачи са на мнение, че те са странни, че не представят човека и учения подобаващо. Ако проф. Николай Генчев е бил жив е щял сериозно да ги преработи - да редактира много страници, други - да зачертае изцяло. Но в заключение това е така, защото той е бил „ярка личност, а не свят ангел”.
