Блага Димитрова е сред най-талантливите и известни българки с неоспорим литературен талант. Тя се изявява като творец в областта на поезията и прозата, а в годините преди и след началото на демократичните промени у нас се проявява като човек с активна гражданска позиция, участва в политическите събития, става член на Съюза на демократичните сили и известно време заема поста виципрезидент на Република България в екипа на президента Желев.
Блага Димитрова е родена на 2 януари, 1922 г. в гр. Бяла Слатина в семейството на учителка и юрист. В началото на живота си живее във Велико Търново, а когато баща й започва работа в столицата се преместват там. Тя завършва класическата гимназия в София, а след това Славянска филология в Софийския университет. Малко по-късно защитава дисертационен труд в Москва, свързан с поезията на Маяковски. Връщайки се в България, Блага Димитрова пише първата си белетристична творба „Пътуване към себе си”, повлияна от пребиваването си в продължение на две години в Родопите. Сюжетът е свързан с промишлените строежи в планината, но проблемите, които се долавят между редовете издига романа над произведенията, които по това време традиционно възхваляват новия социалистически строй и „неговите трудови хора”.
Блага Димитрова е и главен редактор на сп. „Септември”, но няколко пъти остава без работа. Тя неуморно твори и издава книгите: „Страшният съд” „Отклонение”, и „Лавина”, като последните две са екранизирани и се радват на голям успех. Блага Димитрова не се страхува да поставя проблеми и да разглежда персонажите си – хора с различни професии и място в обществото с техните слабости, грешки и съмнения, което често излиза от рамките на т.нар. „социалистически реализъм”.
Домът, в който живее със съпруга си Йордан Василев /писател и журналист/ се намира в центъра на София. Той е отворен за приятели и познати – писатели, журналисти, общественици, политици. Понякога се случва тези посещения да отнемат от времето й за писане, но тя посреща гостите и почитателите си винаги елегантно облечена и с усмивка. През 1987 г. става учредител на „Литературно-художесттвения кръг 39-те”. Един от близките приятели и чести гости в дома й е писателят Радой Ралин, известен с критичното си отношение към управляващите.
Наред с литературните теми се обсъждат проблеми, свързани с необходимостта от борба срещу тоталитаризма и демократични промени в обществото. Блага Димитрова написва и издава книгата „Лице”, в която личат най-ясно десидентските й възгледи. Романът предизвиква гневната реакция на държавата в лицето на Държавна сигурност. Незабавно започва изземването му от книжарниците, като са конфискувани над 35 000 бр. Но част от тиража вече е разпродаден, книгата се предава от ръка на ръка, а забраната предизвиква още по-голям интерес към романа.
Критиките на социализма, развенчаването на устремения към светлото бъдеще партиен функцинер или обикновен социалистически труженик, поставянето направо или между редовете на наболели за обществото проблеми – всички тези идеи в литературните и публицистичните изяви на Блага Димитрова, водят до това, че между 1987 и 1989 г. не са издавани никакви нейни произведения.
Блага Димитрова е особено известна и с поезията си. Тя пише стихове още като ученичка. Издава предимно любовна лирика, а стихотворението й „Бяхме най-близки” се превръща и в текст за песен.
Автор е и на биографии, мемоари, писма, есета, драми и документална проза. Част от произведенията й са книгите: „До утре”, „Обратно време”, „Осъдени на любов”, „Подземно небе”, „Младостта на Багряна и нейните спътници”, „Лабиринт”, „Белези”, „Нощна лампа сред бял ден” и мн. други, голяма част от които са издадени по-късно под името „Събрани творби” в 10 тома. Произведения на Блага Димитрова са преведени на над 20 езика и се разпространяват и в чужбина.
Литературната дейност на Блага Димитрова получава заслужена оценка, удостоена е с различни наши и международни награди като Хердерова награда и най-високото отличие в България – орден „Стара планина”.
Наред с литературните си изяви, Блага Димитрова не само изразява идеите си за ново, демократично развитие на обществото, но активно участва в реализирането им. Дава интервюта за „Дойче Веле”, „Свободна Европа”, „Би би си”. Тя е сред основателите на Комитета за гластност и прустройство, създаден в Русе по повод системното обгазяване на града от румънска страна и пълното бездействие на българските власти. Блага Димитрова участва и в една от структурите на Съюза на Демократичните сили, избрана е и става депутат в 36 Обикновено народно събрание.
През 1992 г. е избрана за вицепрезидент от квотата на СДС, но противоречията с президента Желев след т.нар. Боянски ливади се задълбочават. Опитите на Желев да установи еднолична президентска власт и да дирижира политиката на правителството на Филип Димитров не отговарят на идеите на Блага Димитрова за демократични промени и развитие на обществото. Тя дори не е уведомена за пресконференцията на президента в Бояна и не след дълго подава оставка. С този акт се нарежда сред малкото български държавници, които предпочитат морала и принципите си пред властта. След това Блага Димитрова се оттегля от актива политическа дейност.
Поетесата няма свои деца, но по време на войната във Виетнам, през 1974 г. приютява и отглежда заедно със съпруга си, едно виетнамско момиченце. То не е официално осиновено, но всички го наричат „дъщерята на Блага”. Ханна Хоанг има музикално образование, смята България за своя родина, а Блага Димитрова за своя втора майка. Първият досег с класическата музика Ха, както я наричат, получава от Блага Димитрова, която самата свири на пиано. Ханна завършва Консерваторията, а понастоящем живее и работи в Париж. Тя пази най-топли спомени и чувства за детството и юношеството си с Блага Димитрова, съпруга й Йордан Василев и България.
Блага Димитрова остава в съзнанието на няколко поколения българи като личност с талант и всестранни интереси. Нейната всеобхватна литературна дейност, обществена ангажираност и активна гражданска позиция я нареждат сред най-уважаваните български интелектуалци на новото време.
