На 20 април се навършват 120 години от рождението на композитора, музикален педагог и общественик Веселин Стоянов.
Веселин Стоянов е представител на така нареченото „второ поколение“ български композитори. Роден е в семейство, в което музиката е на почит. Първоначално баща му го учи да свири на пиано, а след това негов преподавател в Държавната музикална академия става брат му Андрей Стоянов. Още в академията той показва качества на талантлив пианист и музикант, които след завършване на висшето му образование го отвеждат във Виена. В чужбина специализира при известните музикални преподаватели проф. Шмид, проф. Ебенщайн, проф. Пол дьо Кон и др.
След завръщането си в България В. Стоянов разгръща значима музикална творческа, преподавателска и обществена дейност. От 1945 год. е професор по композиция и музикални форми, в 1952 г. става декан на теоретичния факултет на ДМА, в периода 1956 – 1962 г. е неин ректор, директор на Софийската опера (1953 – 1954).
Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти (композитори) „Съвременна музика“ през 1933г. Под негово ръководство се изгражда поколението на талантливите български композитори Тодор Попов, Димитър Петков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др. С творчеството си допринася за утвърждаване на характерен български стил, особено ярко изявен в музикално-сценичния жанр, но особените му предпочитания са насочени към симфоничния. Творчеството му е белязано със специфичните особености на самобитния му личен стил с национална звучност, мелодика и ритъм, без използването на оригинални образци.
Автор е на 3 концерта за пиано и оркестър, хорови, солови и масови песни, филмова музика. Най-популярни негови произведения са гротескната сюита „Бай Ганьо“, „Рапсодия“ и „Празнична увертюра“, изпълнявани не само у нас, но и по света. Автор е на три опери, един балет , кантати и много други произведения.
Днес може да оценим Веселин Стоянов като една от най-крупните фигури в българската съвременна музика.
