През 2022 г. се навършват 1170 г. от възкачването на княз Борис I Михаил на българския престол и 1115 г. от смъртта му. Останал в историята като изключително прозорлив владетел и умел дипломат, "който приведе българския род към богоразумие чрез светото кръщение". При неговото управление България приема християнството и славянската писменост.
Княз Борис произхожда от Крумовата династия. Той поема властта след смъртта на баща си Пресиан през 852 г. в една твърде сложна и напрегната обстановка. В средата на IX век, Борис е изправен пред няколко предизвикателства - съперничеството със Византия, експанзията на Немското кралство в политическо и църковно отношение, борбата между Константинополската патриаршия и Римокатолическата църква за надмощие над непокръстения славянски свят.
След няколко продължителни войни в средата на IX век, през есента на 863 г. настъпва мир в Европейския югоизток. След войната на България и Немското кралство срещу Великоморавия и Византия, Борис е принуден да приеме условията на "дълбокия мир". Той е задължен от Византия да разтрогне съюза си с немския крал, както и да се покръсти заедно с целия си народ. Ползите от приемането на християнството са безпорни и българският владетел е осъзнал, че не малка част от населението в някои области е вече християнско.
Византийският хронист Лъв Граматик ни дава сведения, че той приема кръщението тайно, а негов кръстник е самият византийски император Михаил III, чието име получава. Заедно с него през 864 г.„били покръстени и много други между българите, които се отличавали по род, значение и богатство“.
Използвайки умело противоречията между църковните глави на Изтока и Запада, Борис успява да получи статут на автономна архиепископия за Българската църква през 870 г.
Другият безпорен успех на княз Борис е приемането на Кирило-Методиевите ученици от Великоморавия, които разпространяват славянската азбука и писменост през 886 г. Климент, Наум и Ангеларий създават книжовни школи в Охрид и Преслав като постепенно обучават църковния клир и старобългарският език е обявен за богослужебен език.
През 889 г. след 36 годишно управление белязано от превратностите на войни, бунт на боилите и множество дипломатически успехи, княз Борис се отказва доброволно от престола в полза на големия си син Владимир Расате и се оттегля в манастир. Години по-късно през 893 г. той се завръща, за да свали от престола колебливият си син Владимир, а скиптърът е даден на третият му син Симеон.
От една преписка на Констатин Преславски разбираме, че на 2 май 907 г., в събота вечерта, умира "великият, честният и благоверният наш господар, българският княз на име Борис, чието чието християнско име бе Михаил. Именно на тази дата православната църква почита паметта му. За големите му заслуги към българската държава и църква той е канонизиран за светец. Наричан е още равноапостолен светец, защото неговото дело в България и на Балканите се равнява на делото на първите апостоли.
