На 18 юли 2022 г. се навършват 145 години от рождението на българския писател Димитър Иванов Стоянов, определен като „певец на българското село”. Той има много литературни псевдоними, най-известен сред които е Елин Пелин. На него е наречен малък град до родното село на писателя, както и морски нос в Антрактида.
Елин Пелин е роден през 1877 г. в с. Байлово, Софийско. Израства в многодетно и предприемчиво семейство, обича да чете и рисува. Учи в родното си село, а гимназиалните класове - в София и в различни населени места на България. Не успява да завърши гимназия, отдава се на четенето и опознаването на българската и на руската литератури. Една година учителствува в родното си село. Прави неуспешен опит да постъпи в Рисувалното училище и отново се връща в Байлово, където през следващите две години създава първите си сериозни произведения.
На 22 години се установява в София, където живее притиснат от тежки финансови проблеми. С помоща на проф. Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903 – 1907), от където е командирован в Париж и Нанси през 1906 – 1907 заедно с Яворов. След това става пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916). Като уредник в къщата- музей „Иван Вазов“ работи от 1924 до 1944 г., когато се пенсионира. През 1904 г. излиза първата му книга „Разкази“, том първи. През 1905 г. заедно с Александър Божинов посещава за 20 дни Венеция и Флоренция. През същата година излиза „Пепел от цигарите ми“, сборник от стихотворения в проза.
Сътрудник е на множество списания. Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“ (1902 – 1903). Участва в редактирането на в. „Българан“ (1904 – 1909), в. „Развигор“ (1921 – 1927, 1937), редактира детските списания „Веселушка“ (1908 – 1910), „Чавче“ (1913 – 1914), „Светулка“ (1904 – 1944, 1945 – 1947), в. „Пътека“ (1933 – 1936); член е на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945).
Първите творби на Елин Пелин са от ученическите му години и са отпечатани още през 1895 г. През 1897 г. в сп. „Български преглед” той публикува стихотворението си „Тихи тъги”, като за пръв път използва станалия популярен във времето псевдоним Елин Пелин. На младини той се увлича от създаването на поезия, а по-късно и в зряла възраст се отдава на разказа и повестта, като продължава да пише, до края на живота си, детски хумористични стихове.
Елин Пелин пише с много интерес и внимание за българския селянин, за живота в шопското село, за селския учител и свещеник („Пижо и Пендо” 1917, „Андрешко” 1903, „Душата на учителя”, „Напас божия”, повесттите „Гераци”1911 и „Земя”1928).
По време на Първата световна война писателят създава патриотични произведения, които издава в сборника „Китка за юнака”(1917). По- късно, през 1928 г., издава сборник от стихотворения в проза „Черни рози”, а през 1936 г. в книгата си „Аз, ти и той” събира злободневните си фейлетони. Своята житейска философия и верую съхранява в цикъла от разкази и притчи с наименование „Под манастирската лоза” (1936).
През 20-те и 30-те години на XX в. Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части – „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.
По време на комунистическата диктатура създава произведения от типа на „Врабчетата на стрина Дойна”, посветени на бригадирското движение. Недолюбван е от комунистическата власт, заради личните му контакти с цар Борис ІІІ, дори е направен неуспешен опит за неговото убийство.
Живее със семейството си – съпруга, дъщеря и син в столичния квартал „Лозенец”. Къщата, в която е живял се намира на улица, която днес носи неговото име – „Елин Пелин” с №12. По случай 100 - годишнината от неговото рождение родната му къща в с. Байлово е превърната в къща-музей, а до нея е домът-паметник на Елин Пелин, в който е уредена експозиция за живота и творчеството на писателя.
Умира на 72 – годишна възраст в София и е погребан с паметна плоча в Централните софийски гробища.
