На 16 октомври 2022 г. се навършват 120 години от рождението на една от най-талантливите жени в българската литература. В паметта на хората, тя е един от най-големите български автори на забележителни исторически произведения.
Фани Попова – Мутафова е родена през 1902 г. в Севлиево, в семейството на генерал Добри Попов. Когато баща й зпочва преподавателска дейност във Военното училище в София, цялото семейство се премества в столицата, където Фани завършва гимназия. Веднага се жени за голямата и единствената си любов Чавдар Мутафов и заедно с него отива да учи пияно в Мюнхенската консерватория.
В студентските си години Фани дебютира на литературната сцена. Едва на 22 издава първите си разкази, посветени на женствеността и майчинската грижа. За 20 години, до 1944 г., тя създава 35 книги и става най-издаваният и най-популярният автор на своето време. От 20-те години на ХХ в. са първите й произведения - разкази, които издава във „Вестник за жената” и първите й книги – сборници с разкази „Жени”, „Жената на приятеля”. Приемат се с въодушевление, читателите ги харесват и разговарят за тях.
Истинският талант и голямата слава на Фани Попова-Мутафова са нейните книги с историческа тематика и литературен разказ, създадени през 30-те години на ХХ в. -„Солунският чудотворец”и трилогията „Дъщерята на Калояна”, „Йоан Асен” и „Последният Асеневец / Боянският майстор”. По този начин тя става първата българка, която упражнява такъв вид творческа литературна дейност.
Интересите на Фани Попова –Мутафова са и в епохата на Българското възраждане. Тя е автор на разкази, романи и пиеси за бележити българи – Пайсий, Софроний, Г. С. Раковски, Хр. Ботев, В. Левски, Анг. Кънчев, Т. Каблешков. През 1972 г. издава биографичен роман за д-р Петър Берон – един от най-добрите портрети на възрожденеца. Известно е информацията, че „Време разделно” е нейна творба, която тя доброволно отстъпва за публикеване на Антон Дончев с неговото име.
През 30-те години на ХХ в. Фани Попова-Мутафова пише и рецензии за киното и по това време е един от популярните кинокритици у нас. През 1934 г. издава и детски роман „Зарко и хвърчилата”. Печели множество национални награди за литература, сред които наградата на БАН „Рада Киркович”. През 1937 г. отново е отличена от БАН като „първата жена, работеща успешно на полето на историческия роман и разказа“, а книгата ѝ „Боянският майстор“ е номинирана от Министерството на народното просвещение за най-добър български роман за 1939 г.
Преди 9. 09. 1944 г. Фани Попова-Мутафова е и известен публицист. Тя публично изразява възхита от действията на Хитлер и Третия райх. Ратува за обединение на българските земи. На места интерпретира българската история в светлината на нацистките идеи. Когато я разпитват в Народния съд през 1944 г., преди да я осъдят на седем години затвор за „великобългарски шовинизъм” на 4 април 1945 г., тя заявява:„Пишех за тържеството на фашизма като смятах, че това е новото, което ще обнови света.”
Фани Попова-Мутафова прекарва зад решетките 11 месеца, тъй като е болна от астма и управляващите „великодушно“ решават да я освободят. Само че забраняват всичките ѝ книги. След Априлския пленум в началото на 60-те години политическата обстановка в България се смекчава. Новите комунистически лидери обръщат поглед към историята, за да наложат нов тип социалистически патриотизъм. Идва време Фани Попова-Мутафова да бъде реабилитирана, макар и частично. През 1962 г. излиза ново издание на „Дъщерята на Калояна”, забранено преди това в продължение на 18 години. През 1969 г. излиза преработеното издание на „Солунският чудотворец”.
В годините на пълното ѝ отхвърляне тя се прехранва като редактор и преводач. Нейно дело са много от преводите на италианска литература на български език. Фани Попова-Мутафова работи активно до края на живота си и оставя няколко незавършени произведения: трилогия със заглавие „Великата река“, проследяваща историята по нашите земи от времето на траките до създаването на българската държава през VII век; роман за българската княгиня и византийска императрица Елена Драгаш; психологически роман със заглавие „Седемте цвята на любовта“.
Умира на 9 юли 1977 г. в София.
За нея все още се споделят думите и оценката на поета Кирил Христов, а именно:„Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
