Скулпторът и живописецът Любомир Далчев е най-плодовитият български ваятел на ХХ в. Съдбата му е на гражданин на света. Той създава универсален художествен език и новаторски стил, с които третира както световни, така и български теми и личности. Любомир Далчев е роден на 27 декември 1902 г. в гр. Солун, тогава в пределите на Турция, в семейството на македонските българи Христо и Виктория. След него на бял свят в семейството се появяват още двама сина, записали имената си в българската култура – поетът и преводач Атанас Далчев (1904-1977) и архитектът Борис Далчев (1910-1986). Любомир завършва живопис в Художествената академия в София (1926) в класа на проф. Никола Маринов, Римската академия за изящни изкуства при проф. Лупи и специализира в училището за изящни изкуства Екол де Бо-з-ар в Париж при проф. Анри Мез (1929). До 1933 г. творецът създава живопис, а след това преминава към скулптура. Голяма част от неговите произведения са унищожени от бомбардировките на София. В периода 1947 - 1964 г. Л. Далчев преподава скулптура в Художествената академия в София. Професор е от 1955 г. Сред неговите студенти личат имената на Никола Терзиев, Георги Радулов, Иван Праматаров, Слава Дерменджиева, Величко Минеков, Галин Малакчиев, Иван Нешев, Альоша Кафеджийски, Крум Дамянов, Владимир Гиновски. След 1963 г. с творбата си „Бунт“ творецът заявява своя нов пластичен език, за който е характерна ъгловатост и ръбатост на формата.
Любомир Далчев живее в кв. „Бояна“. До днес ателието му стои заключено, където десетки скулптури на твореца очакват съдбата си. Създал десетки паметници и стотици скулптури и пластики, Далчев се налага като най-големия за времето си жив български скулптор. Той е ценен и подкрепян като български топ творец, но същевременно е подозиран и не е достатъчно почитан от тоталитарния режим. През 1979 г., вече пенсионер, на представяне на своя изложба в българския културен център във Виена (дома „Витгенщайн“) Далчев избягва на Запад със съпругата си Ана, сина си Любомир и Петър Атанасов. Установяват се в Съединените щати, първо в Кливланд, Охайо, а после в Сънивейл, до Сан Франциско. След двете си изложби Далчев разпродава всичките си пластики и едва смогва да удовлетвори поръчките от частни колекционери. Напреднал във възрастта, чужд на меркантилизма и евтината слава, Далчев се връща на първоначалното си занимание – живописта. В началото на 90-те години скулпторът изпраща няколко писма, в които се отрича от някои от своите паметници като например композицията „Октомври, 1917“ – един от релефите от „Паметника на Съветската армия“, защото са създадни след натиск и вмешателство, поради които е накърнена художествената стойност на скулптурите. Любомир Далчев смята, че паметниците на Съветската армия в България трябва да бъдат преместени от първоначалните си места.
Любомир Далчев е скулпторът с най-много произведения в обществена среда в гр. София. Тук, до Софийска градска художествена галерия (СГХГ), се намират три негови статуи от ранния му период (виж на снимката). Пред Триангулачната точка на България, до базиликата „Св. София“, се намира скулптурната експозиция на открито към СГХГ, открита през 1974 г., която днес включва шест произведения на Любомир Далчев. До Експозицията за национално помирение към РИМ-София (Гарнизонното стрелбище), се намира копие на композицията „Майките вдовици“ от синтетичен материал. Пред централата на БСП на ул. „Позитано“ (бившия дом на борците против фашизма и капитализма) е поставена композицията „За свободата“, която участва в ОХИ - 1976. Негово е и „Седнало момиче“ (1954) и скулптурната група „1923 Майките“ (1973) в Скулптурния парк на МВнР. Далчев участва в художествената украса на обществени сгради в столицата през междувоенния период. Негови са скулптурната фигура на Св. Николай на фасадата на БНБ (1939) и релефите в Съдебната палата. От това време са и надгробните скулптури на автора на Централни софийски гробища. През 1953 г. след много перипетии Далчев изработва композицията „Октомври, 1917“. В близост до паметника в т. нар. „Княжеска градина“ се намира композицията „Игра“ (1964). Далчев съдава четири фигури за моста „Игото“ в Габрово (1936), украсата на Съдебната палата в Русе (1938-1940), скулптурите от фонтана в Александровата градина в Русе (1964), военните паметници в Търговище (1938) и в Дряново („Майка-България – 1946 г.“) и паметниците на Гоце Делчев, подарък на гр. Скопие (1966), на Св. Климент Охридски в София (1979), на Йордан Йовков в Добрич, на Коперник във Варна (1968), на Макгахан в Ню Лексингтън - подарък на родното на място на военния кореспондент, щата Охайо (1983), пантеоните „Братска могила“ в Пловдив (1974), и на трите поколения в Перущица (1976) в съавторство, както и прекрасната композиция „Орфей и Родопа“ в Смолян (1970).
Любомир Далчев умира на 11 юли 2002 г. и е погребан в „Кристалната ктедрала“ в Гардън Гроув. ХХ в. е обявен за века на Далчев. Неговият юбилей беше отбелязан с голяма ретроспективна изложба на СГХГ, към която е издаден и каталог.
