Иван Данчов (1893-1972 г.) e роден е в гр. София. Завършва архитектура в Берлин през 1922 г. През 1923-1948 работи последователно в БДЖ и в архитектурно бюро с архитект Станчо Белковски. Ръководител е на ателие в Централната архитектурна проектантска организация както и нейн пръв директор (1948-1954 г.). През 1959 г. печели званието „заслужил архитект“. От 1954 г. е професор и ръководи катедра „Промишлени и селскостопански сгради“ в архитектурния факултет на ВИСИ (дн. УАСГ). Архитект Данчов е специалист освен по промишлени и по жилищни сгради. Проектира приемните сгради ж.п. сгради по линиите Саранбей (дн. Септември) – Лъжене (дн. кв. на Велинград) и Мездра-Видин, Митницата в София (1924-1925 г.), текстилната фабрика „България“ в София (1930-1933) и др.
В съавторство с архитект Белковски проектира в София Студентския дом (1930-1933 г.), Германското училище (1932 г.), комплекс „България“ (1935 г., хотел, ресторант и концертна зала), комплекс „Балкан“ (1936 г., магазини, хотел и театрална зала), както и няколко еднофамилни жилищни сгради.
Проектира и ръководи строежа на Мавзолея на Георги Димитров (1949 г., съавторство с архитект Георги Овчаров), Министерство на електрификацията (дн. Президентство) и Министерство на строителството и строителните материали (1952 г., с колектив).
