Д-р Георги Вълкович е един от най-образованите и харизматични български политици след Освобождението. Роден е през 1833 г. в Одрин. По бащина линия произхожда от големия, богат и влиятелен копривщенски род Чалъкови. Основното си образование Георги Вълкович получава в Пловдив, а през 1857 завършва Военномедицинското училище в Цариград. През 1860-1863 специализира хирургия в Париж.
Неговият висок професионализъм, образованост и ерудиция го издигат в йерархията на Османската държава.
След Освобождението се посвещава на родната България. Д-р Вълкович е един от водачите на Консервативната партия. Като неин представител става депутат в Учредителното събрание (1879), I Велико народно събрание (1879) и III обикновено народно събрание (1882-1883. През 1879 г. е директор на земеделието, търговията и обществените сгради, а през 1881 - директор на пощите и телеграфите на Източна Румелия. Тези постове съответстват на министър. Тук той разгръща своя многостранен талант, като с вещина и опитност организира дейността на ведомствата, които оглавява, независимо че са далеч от медицинската професия.
По време на режима на пълномощията на княз Александър I Батенберг, д-р Вълкович е министър на външните работи и изповеданията и на обществените сгради, земеделието и търговията (1881-1883), както и председател на Държавния съвет (1883). По време на Сръбско-българската война (1885) става управител на всички военни болници в страната. През 1886 г. оглавява Александровска болница, която реорганизира по най-модерен за времето си начин. От 1887 г. започва дипломатическата дейност на д-р Вълкович. Министър-председателят Стефан Стамболов смята, че именно той е най-подходящият човек, който може да осъществи политиката му за мирното утвърждаване на българщината в Одринска Тракия и Македония.
В книгата си "Върховете привличат мълнии" акад. Марков го нарича "най-ценният, а може би и най-цененият български дипломат, към когото Стамболов се отнасяше с дълбоко почитание".
Д-р Вълкович от 1875 е дописен, а от 1884 г. действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
Силен характер и непреклонна натура, д-р Вълкович си навлича омразата на политическите опоненти. На 24 февруари 1892 г. при атентат Георги Вълкович е намушкан с нож на улицата в Цариград. Умира след два дена на 26 февруари 1892 година. Погребан е в Пловдив с големи почести.
„Д-р Георги Вълкович безспорно записва името си в историята като един от енергичните строители на Княжеството. Но той не оставя и своите съвременници равнодушни. Силна и властна натура, докторът може да предизвика всичко друго, но не и безразличие.“ Алека Стрезова.
Д-р Георги Вълкович остава „последен по рода си“ политик, професионалист, дипломат, непреклонен в убежденията си, почтен и последователен строител на съвременна България.
