Георги Иванов /Георги Иванов Какалов/ е роден в гр. Ловеч на 2 юли, 1940 г. След завършване на средното си образование в Ловеч, където се занимава с парашутизъм, постъпва в редовете на БНА. Приет е във военното училище в Долна Митрополия и през 1964 г. завършва успешно специалността инженер-летец. Получава квалификация пилот - първи клас. Георги Иванов се развива и в областта на на научната дейност, като защитава дисертация /докторат/ по физика през 1984 г.
Започва подборът на български летци, които да участват в летателната програма Интеркосмос. Тази програма е международна, дава възможност на страните от Варшавския договор и по-късно и на страните-членки на СИВ да участват в различни, космически мисии. През месец март 1978 г. Георги Иванов е одобрен и избран във втората група на програмата, а обучението се провежда в Център за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин” в бившия СССР. Иванов приема бащиното си име като фамилно, поради смешния смисъл на фамилията му на руски език.
В рамките на програмата се подготвя изстрелването на космически кораб с командир Николай Рукавишников. Така на 10 април, 1979 г., Георги Иванов е сред международния екипаж на „Союз - 33”, който има за цел скачването с орбиталната станция „Салют – 6”. След това се предвижда изпълнението на десетки научни експерименти с изцяло българско оборудване.
Излитането се осъществява в 20, 34 ч. московско време, след което корабът се приближава до орбиталната станция и уточнява плана за скачване. Установен е визуален контакт, но ненадейно отказва основният двигател на кораба. Опитите да бъде включен след като нееднократно се изключва се оказват неуспешни. Отказва и т.нар. система „Игла”. След 12 часа почивка и консултации със земята, се взема решение скачването да бъде отменено. Овладяването на кораба и успешното завръщане на земята се оказват трудна задача, която е осъществена благодарение на спокойната, професионална намеса на българския космонавт. Рукавишников има проблем, дори се говори, че за кратко загубва съзнание и се налага бордният инженер Иванов да поеме командването. Техническата неизправност води до навлизане на спускаемия апарат в атмосферата с много голямо ускорение, което поставя на изпитание физичската и психическа издържливост на космонавтите. Георги Иванов запазва спокойствие, пулсът му остава непроменен /своеобразен рекорд в подобни условия/ и успява да се справи в критичната ситуация.
Георги Иванов и екипажа на „Союз - 33” прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута след което успешно се приземяват в района на Казахстан. Той е първият български и балкански космонавт.
Георги Иванов завършва военната си кариера с чин генерал-лейтенант. Той получава значими български и съветски отличия: Герой на НРБ и орден „Георги Димитров” през 1979 г.; Герой на СССР и орден „Ленин” през 1979 г.; орден „Стара планина” I степен с мечове през 2004 г.
От 29 април 1979 г. Георги Иванов е почетен гражданин на гр. Ловеч.
Членува в нациoналния съвет на ОФ. Член е на управителния съвет на Асоциацията на участниците в космически полети / 1985 г./ и в Българското астронавтическо дружество/1988 г./.
След демократичните промени в България, Георги Иванов е депутат в Седмото велико народно събрание /1990-1991 г./ от групата на БСП.
Занимава се и с частен бизнес, като основава българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго”, а по-късно българска авиокомпания „Ер София”.
Георги Иванов е автор на книгите: „Полети” и „Време за полети”, а водещата радиожурнаолистка Божана Димитрова прави предаване с участието му: „Разговор с първия космонавт на България”.
Понастоящем скафандърът на Георги Иванов и спускаемия апарат от полета се пазят в Музея на авиацията в авиобазата в Крумовград край Пловдив.
