Писателят Михаил Кремен е роден под името Михаил Иванов Икономов в град Оряхово на 1 декември 1884 г. Баща му е починал, когато Михаил е на пет години. Майка му Катя се жени за учителя Петко Грозев, чиято фамилия Михаил приема. Учителското семейство се мести в различни градове в източна България. През 1902 г. Михаил завършва гимназия в Сливен и записва славянска филология във висшето училище в София. Изключван е от университета на два пъти – през 1905 г. и през 1907 г., заради участието му в освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър. Учи в Загреб, Цюрих и Мюнхен. Установява се в София и работи като учител и като библиотекар в Народната библиотека от 1912 до 1920 г.
Още като студент той написва и публикува литературоведческата студия „Димитър Великсин като поет“. Първия си разказ „Един ден“ печата през 1903 г. в списания „Мисъл“. Публикува разкази, стихотворения, преводи, литературна критика в различни списания и вестници под псевдонимите Homo Novus и Михаил Кремен. Начеващият писател е част от младата литературна гвардия около кръга „Мисъл“ и по-специално около Пейо Яворов. Той се превръща в довереник на известния поет. През 1912 г. издава обширната студия „В полите на Витоша и нейните критици“ в защита на пиесата на Яворов.
В началото на 1912 г. Кремен се сгодява за Теодора Конова, която тогава е 19-годишна студентка. Скоро след това сключват брак. Двойката живее при семейството на младоженката на бул. „Патриарх Евтимий“ №100, сега бул. „Прага“ №18. Година и половина двете семейни двойки – Грозеви и Пейо и Лора Яворови, общуват интензивно. На 29.11.1913 г. след гости у семейство Тихови, Лора и Яворов, се прострелвят. Това е фаталният край на ревността на Лора към Яоров по повод съпругата на Кремен Дора. Скоро след това Грозеви се развежват по желание на последната.
Михаил Кремен участва като офицер във войните за национално обединение. През 1914 г. публикува сборника с разкази „Схлупени стрехи“. През 1921 г. издава меморната новела „Брегалница“, в която са представени спомени от Междусъюзническата война. Тази антимилитаристична по дух книга му спечелва име на писател. До днес тя има пет издания, преведена е на хърватски.
Михаил Кремен е добър музикант-инструменталист. През 1920 г. той създава музикална къща „Кремона“, която се занимава с внос на музикални инструменти и с импресарска дейност на класически музикант. През 1929 г. Кремен се оженва за пианистката Богдана, с която имат две дъщери – Агнес (1931-1973) и Лора (1936-2012), която е киноактриса. Кремен не спира да се вълнува от съдбата на Яворов и публикува спомени и изследвания за него.
Бомбардировките унищожават кантората на Кремен в центъра на София и цялото му имущество. Луксозната му вила е иззета от новата власт след 1944 г. В замяна семейството му получава апартамент на бул. „Витоша“ 47, над кино „Млада Гвардия“. Кремен се завръща към литературата като мемоарист, литературен историк, историк на изкуството (музика, изобразително изкуство). Той пише за средношколското списание „Родна реч“ портрети на български писатели, излезли посмъртно в сборника „Портрети с цветни моливи“ (1983 г.).
През 1947 г. Кремен започва да пише творбата на живота си „Романът на Яворов“. Той извършва огромна проучвателска дейност, взима десетки интервта на съвременници на описваните събития в началото на ХХ век. Това многопластово мемоарно и документално произведение по думите на автора е „роман за един действителен живот, който сам по себе си е роман“. На 953 страници е разкрита личната драма на Яворов, Лора и Мина, атмосферата на епохата, животът в столицата. Първата част на романа излиа през 1959 г., а втората посмъртно – през 1965 г. Първата част на романа е издадена в малък за времето си тираж (8 000 бр.) и е посрещната „на нож“ от официалната литературна власт и от наследниците на Яворов. Авторът е обвиняван, че възкресява призракът на отреченето и забравено „дребнобуржоазно минало“ и руши мита около канонизирания български класик. Но изданието се радва на небивал читателски интерес. По изчисления на автора за 5 години книгата му е заета в библиотеките на страната от 2 млн. души. Последват още 4 издания в рекордни тиражи. В последно време романът претърпя още 2 издания. През 2019 г. най-сетне беше отпечатано първото пълно нецензурирано издание на спомените на Дора Конова за същите събития. До смъртта си Дора Конова отказва да сътрудничи на Кремен и така той до последно остава в неведение за нейната гледна точка. Тези спиращи дъха мемоари влизат в диалог с романа на Кремен без да развалят кой знае колко впечатленията ни от високата писателска етика на автора.
Смело може да се каже, че вече над 60 години „Романът на Яворов“ е едно от най-интересните събития в българския литературен живот.
На снимката: Михаил Кремен пред гроба на Лора и Виола Каравелови
