Голяма част от българската литература е свързана с национална съдба. В междувоенния период и особено в годините на Втората световна война, у нас се появяват група интелектуалци, чиято житейска и литературна дейност е неразривно свързана с политическото развитие на страната ни, нейните възходи и падения. Те до голяма степен възприемат своята обществена дейност като мисия. Тези писатели, художници, журналисти, публицисти и др. творят не само в името на изкуството, но с една по-висша цел.
Такъв е и Змей Горянин с истинско име Светозар Акендиев Димитров. Роден е на 11 януари 1905 г. в град Русе, където завършва и средното си образование. Неговия личен живот и професионално развитие завинаги са свързани със столичния град. В София Змей Горянин пребивава и твори през 30-те и 40-те години на миналия век. В годините на Втората световна война работи последователно като счетоводител към дирекция Храноизнос, а по-късно и като цензор в Дирекция по печата към министерство на външните работи и изповеданията. Вероятно тук се запознава и сприятелява с Петър Боев – фотограф, по това време също на работа в дирекцията, повече познат като автор на първата история на българската фотография. Сред близкия кръг на Змей Горянин са и писатели като Елин Пелин, Любомир Дойчев, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев.
Първите му писателски опити датират от 1923 г., когато е още ученик и не остават незабелязани. По това време публикува в „Светли зари“, „Ученическа мисъл“, „Изгрев“. По-късно сътрудничи на „Хиперион“, „Българска мисъл“, на вестниците „Литературен глас“, „Светлоструй“, в с на всекидневниците „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“. Пише и литература за деца, превежда от руски френски език, а сред хобитата му са резбарството и филателията. Змей Горянин е особено плодовит автор – изпод перото му излизат над 50 книги. Огромна част от творчеството му е доминирано от националната идея. Пише увлекателно за личности-възрожденци като Бачо Киро, Георги Войтех, Иван Кулин, трагедии като клането в Батак, но и събития чийто свидетел е самият той „Освободена Добруджа“ ознаменува едно пътуване в областта през 1941 г., която е присъединена към България година по-рано. Трябва да се има предвид че в някаква степен част от тези произведения пропагандират и официалната държавна политика тогава, но не в негативния смисъл, който влагаме в понятието днес. Не на последно място творбите му са илюстрирани от някои от най-добрите ни художници от това време като Вадим Лазаркевич и Никола Тузсузов.
Безспорно най-популярната част от неговото творчество са епиграмите. В тях той осмива човешките недъзи и пороци, особено сред властимащите. Това е характерно както за периода преди 1944 г. на чийто елит той е представител, така и за социалистическото общество, когато той е подложен на репресии. Сред на известните му епиграми са:
Основанията
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова — избран бе депутат.
1936
Ах, защо ли
Всички честни патриоти
Ботев имитират, —
ах, защо ли като Ботев
и те не умират…
1950
След извършения на 09.09. 1944 г. държавен преврат в страната, Змей Горянин е привлечен като обвиняем в шести състав на Народния съд. Освен заради дейността си в Дирекция на пропагандата, е обвинен и във „великобългарски шовинизъм“ – нещо типично за времето. Осъден е на една година затвор. Годините от освобождаването до смъртта си през 1958 г. прекарва в манастир „Седемте престола“ край град Своге. В епохата на социализма неговите произведения са рядко издавани, а още приживе публикува с доста трудности в „Църковен вестник“ и „Духовна култура“, макар и под чужди имена. На негово име се води досие, като е следен от около 60 агенти едновременно. Левите му приятели-интелектуалци го увещават да се разкае за дейността си, но той отказа с довода, че не е спирал ничий труд от излизане.
След демократичните промени у нас на 10.11. 1989 г. паметта за Змей Горянин се възкресява. Неговото име улица в столичния квартал „Драгалевци“, по повод различни годишнини се организират конференции и кръгли маси, творчеството му се издава и преиздава. Неговото документално наследство се съхранява в Централния държавен архив. Той е обект на изследване от страна на литературните историци. Змей Горянин несъмнено заема достойно място в литературната (и не само) история на България.
На снимката: Писателят Змей Горянин при откриването на паметника на Стамен Панчев в Ботевград
