През септември 1944 г. е издадена Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Този акт на отечственофронтовското правителство на Кимон Георгиев противоречи на Търновската конституция, но под давление на Антихитлеристката коалиция и в присъствието на руските, окупационни войски, правителството декларира, че е налице необходимост да се сложат край на насилията и беззаконията след 9.09.1944 г., както и да се изглади имиджа на България.
Търсенето на отговорност на последните правителства, които присъединяват България към Тристранния пакт и виновните за престъпни репресии при предишната власт, се разширява многократно и се превръща в разправа с недоволните и противниците на новия режим. Арестувани и съдени са: висши политици, военни, индустриалци, интелектуалци и др. Някои от подсъдимите са задържани по обвинения, които често се основават на доноси и са резултат от лични конфликти и интереси.
Формират се 13 върховни и 68 областни състава на Народния съд, като често единственото „качество” на т.нар. „народни обвинители” и съдии е, че симпатизират и са лоялни към отечественофронтовското правителство.
Разправата с политическите противници на режима е бърза и безапелационна. Комунистическият лидер Георги Димитров следи и дирижира събитията в България от СССР, където все още пребивава като политически емигрант. Той изрично нарежда в писмо до съратника си Трайчо Костов, който по-късно също ще бъде обявен за предател и осъден на смърт, да не се проявява никакво снизхождение и милост към подсъдимите.
През февруари, 1945 г. Първи и Втори състав на Народния съд произнасят присъди над регентите на малолетния Симеон Втори, дворцовите съветници, министрите от двата кабинета на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Осъдени още са депутати и висши офицери. Едни от тях получават смъртни присъди, а други затвор с различна продължителност. Екзекутирани са чрез разстрел: регентите, царските съветници, 22 министри, между които Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери.
Правителството на К. Муравиев от 2.09.1944 г. дава амнистия на полтическите затворници, започва изтегляне на българските войници от Македония и Сърбия и скъсва дипломатическите отношения с Германия, но това не оневинява министър-председателя. Той е осъден на 15 г. строг, тъмничен затвор.
Смъртните присъди са изпълнени тайно, през нощта, без право на осъдените да се сбогуват с близките си, чрез разстрел, пред яма в Централните софийски гробища.
Известен факт е, че по време на Нюрнбергския процес, когато са съдени нацистките военно престъпници, изпълнените смъртни присъди са 11 като 12-ият, осъден на смърт Херман Гьоринг се самоубива в затвора.
Народният съд издава общо 9555 присъди, като 2730 души са осъдени на смърт, 305 – на доживотен затвор, останалите на строг тъмничен затвор с различен срок, а около 200 души от осъдените на смърт са убити още преди процеса. Към присъдите са добавени изселване на семействата на осъдените, конфискации на повече от 200 предприятия, недвижими имоти, вещи и парични глоби. Близките на осъдените са заклеймени като свързани с „врагове на народа” и това повлиява негативно върху целия им живот.
С изпълнението на първите присъди на Народния съд се слага началото на разправата и физическото унищожаване на голяма част от политическия и военен елит на България.
На снимката: Бившият министър-председател Богдан Филов пред Народния съд
