В родната ни история са немалко личностите, чието творчество и талант не се побират само в едно проявление. Сред тях е и Чудомир-художник, писател, учител, музеен деятел и др. Роден е в с. Турия през 1890 г. под името Димитър Христов Чорбаджийски. Намеренията на баща му са той да се отдаде на търговска дейност или на военна кариера- все професии считани за престижни по това време. Майка му го подкрепя в намерението му да се занимава с рисуване. По спомени на негови съвременници Чудомир винаги се е считал по-скоро за художник, отколкото за писател. Интересен е и произхода на неговия псевдоним, даден му от неговия съселянин Дянко Фурнаджията. Той идва от приликата му с Чудомир Кантарджиев – деец на ВМОРО и съратник на Яне Сандански.
Следването му в Държавното рисувално училище (1913-1919, като прекъсва заради мобилизацията в Първата световна война) го сближава с карикатуриста Георги Машев, който пък го запознава с писателя Димчо Дебелянов. Сред неговите приятели са и известният наш акварелист Константин Щъркелов, писателят Серафим Северняк и др. В годините между двете световни войни има възможност да пребивава в редица европейски столици, като попива от местния културен живот и атмосфера. След това се установява в Казанлък, където прави немалко за културното дело – музей, читалище, библиотека и вестник. Освен като културен деец, Чудомир се изява и като общественик, през 60-те години на миналия век е за кратко народен представител.
Съпругата му Мара Нонова е художничка, която го надживява. Тя се бори за запазването на неговата памет и творческо наследство. Животът на този невероятен човек, смятан за един от най-изявените ни хумористи, приключва трагично. На 26 декември 1967 г. сам слага край на живота си, не понесъл диагнозата рак. Но и в последните си дни проявява типичното си чувство за хумор. В своите последни произведения пише:“Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „вечното ми жилище“, ако не вали дъжд.“
Не е угаснала паметта за Чудомир – творчеството му е многократно издавано и преиздавано. На него е посветен Литературно-художественият музей „Чудомир“ в Казанлък, който съвместно с общината на града организира ежегодни „Чудомирови празници“, в деня на неговото рождение. Неговите личност и творчество са обект на изследванията на видни наши учени като проф. Вера Бонева, проф. Николай Аретов и др.
