Мара Георгиева Нанева е родена на 11. 07. 1905 г. в Чирпан, в семейството на майстор кожухар. След като завършва девическата гимназия в родния си град, през 1925 г. е приета в Държавната художествена академия. Дипломира се в специалност скулптура при проф. Марин Василев през 1930 г. През 1928-1930 специализира в неговото ателие в Академията, заедно с друга млада скулпторка - Васка Емануилова. Двете изповядват общи леви идеи и творческо верую. В продължение на 15 години творят в общо ателие. До края на живота си остават близки приятелки. Отдадени са на творчеството си, не създават семейства.
Мара Георгиева и Васка Емануилова са първите български скулпторки, които се реализират. Техният творчески тандем е забележително явление. Те са сред основателите на Дружеството на българските скулптори (1929) и на Дружеството на новите художници (1931), което си поставя за цел създаването на ново, социално-ангажирано изкуство, което да буди масите към революционна промяна на живота.
Мара Георгиева твори в областта на портретния жанр и фигуралната композиция. Любими материали са й теракотата и оцветената майолика. Повлияна, както и Васка Емануилова, от големия скулптор Иван Лазаров, пресъздава образите на трудещи се селски хора - „Копачки“ (1930), „Сеяч“ (1930), „Класосъбирачка“ (1934), „Градинарки“ (1937), или на характерни типове на обикновени хора от народа - „Студентка“ (1933), „Работник-бронзолеяр“ (1938). В тези материали извайва и голи тела на жени и момичета. Работи на свободна практика. През 1936 г. е асистент в академията. През 30-те години Мара Георгиева създава богата галерия от портретни образи на културни дейци, които я поставят на едно от първите места като скулптор портретист. През 1932 г. за портрета си на проф. Никола Маринов получава премия за пластично изкуство от Министерството на просветата. В междувоенния период Мара Георгиева редовно излага в изложбите на жените-художнички и в общите художествени изложби, членува в Дружеството на независимите художници, участва в организационния живот на творците. Ориентира се към паметникарство. Първият й реализиран паметник е бюстът на Пейо Яворов в Чирпан (1933). Прави войнишкият паметник в с. Рупките, Чирпанско. За него тя печели през 1933 г. конкурс с нетипичния проект на фигура на жена с дете. Георгиева и Емануилова участват в конкурси за паметници с общи проекти. През 1937 г. печелят първа премия на конкурса за войнишки паметник в град Кърджали. Но военните се намесват и налагат свой проект, с който паметникът е осъществен през 1939 г. През 1936-37 г. двете ваятелки изработват паметника на загиналите през войните от село Драганово, Горнооряховско. Този път те се спират на характерната за периода фигура на войник в поза „На нож“. През 1940 и 1941 г. Мара Георгиева създава прекрасните бюстове-паметници на Хаджи Димитър и генерал Стефан Тошев, които се намират в Борисовата градина в София.
След 9-и септември 1944 Мара Георгиева и Васка Емануилова в колектив с други колеги създават няколко монументални скулптурни фигури. През 1945 г. правят фигурата на индустриален работник за временната скулптурна украса пред двореца, през 1948-1949 г. проектират паметниците на Съветската армия в Нова Загора и Добрич, а през 1953 г. създават централната трифигурна композиция на Паметника на Съветската армия в София - на съветски войник, български миньор и българска майка с дете. Мара Георгиева създава още няколко бюстове-паметници и фигурални композиции поставени в различни населени места в страната. В София впечатляват бюст-паметникът на Георги Кирков (1954) и „композицията „Мир за децата“ (1961) на бул. „Цариградско шосе“. Наред с това Мара продължава да създава скулптурни портрети, фигури и композиции с трудови сюжети и на културни и политически дейци. Интересна е серията мраморни релефи на велики музиканти, започната от скулпторката през 1949 г. с релефа на Шопен, предназначен за интериора на зала „България“. Последвали го мраморни релефи на композиторите Брамс, Шуман, Моцарт, Хайдн и Бетовен и бюста на маестро Добри Христов, по който е създаден бюст-паметника в град Варна.
Ваятелката умира в София на 11 август 1989 г.
