На 13 май 2018 г. се навършват 105 години от откриването на сградата на Централна минерална баня. Тя е една от най-красивите и емблематични в столицата. Изградена е в близост до римския каптаж на минералната вода.
През 1889 г. се провежда международен конкурс за нейното изграждане, спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Доста по-късно през 1904 г. в разработването на идейния проект участват заедно архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. Работният проект е довършен от арх. Момчилов през 1906 г. По изграждането на банята по-късно взима участие и арх. Йордан Миланов. Така в началото на ХХ в. опитният австрийски архитект заедно с младите и талантливи български колеги се срещат и създават един от шедьоврите в архитектурата на София.
Малката баня отваря врати през 1908 г., а голямата – с два плувни басейна, семейни вани, римски бани – на 13 май 1913 г. В северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения (1914 г.). Съоръженията се захранват с вода от извиращите под сградата минерални извори. Архитектурата на минералната баня носи белезите на новото време. Тя е един от най-добрите образци на стила „неовизантика” от началото на ХХ в. в България. Декоративните елементи по фасадите са създадени от художниците Харалампи Тачев, Стефан Димитров и Геоги Киселинчев.
При бомбардировките на София (1944 г.) малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война голямата баня е точно реставрирана и е обявена за паметник на културата от местно значение. Общинската баня спира да функционира през 1986 г. Следват години на разруха и през 1998 г. се провежда конкурс за нейната адаптация като Музей за история на София. Реставрацията й продължава шестнайсет години и през 2015 г. част от сградата отваря врати като музей с постоянна експозиция.
От 2016 г. Тук се помещава Регионалния исторически музей-София, който вече е извоювал своя авторитет като любимо средище в културния живот в столицата.
